Енергоминистърът е на Митрофанова и Маджо в „евроатлантическия” кабинет, управлява дружества на руски милиардери, обвинени в пране на пари в Украйна: Търговският регистър

Днес, когато се пошегувахме, че от свалилите кабинета на ПП/ДБ и БСП Борисов, Пеевски и Митрофанова, само руската посланичка не е в новата коалиция на ПП/ДБ и ГЕРБ с благословията на ДПС, написахме „засега”.

Е, оказахме се пророци. Защото енергийният министър в правителството на акад. Денков – адаш на президента Румен Радев, работи за фирма на изключително близка приятелка на Нейно Превъзходителство посланичката на Путин у нас, както знаят всички в енергийните среди и по върховете и коридорите на властта. Освен това, е и заместник-председател на АИКБ, председателствана от ексшефа на фонд ТНТМ към ЦК на ДКМС при соца и сегашен акционер в „банката на Маджо”, както я определя депутата от ПП Бойко Рашков.

А иначе си е банката на ЦК на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) , понеже я оглавяваха персонално  младежки лидери от соца като Евгени Узунов, а в борда й дълго година са щерката на боса на ДС Любен Гоцев и лично неговият коалиционен партньор в задкулисието и кръга Монтерей Виктор Вълков. Секратар на същата организация АИКБ пък е съпругата на зам.-председателя на БСП и парламента Кристиян Вигенин.

Румен Радев, на когото ще бъде поверена енергетиката, е в управителните тела на фирмите Асарел - Инвестмънт и на нейния собственик Асарел - Медет АД. Интересно е, че ОФИЦИАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ СОБСТВЕНИК в дружеството-майка според Търговския регистър е Емануел Дебоно. Същото лице е в това качество като представител на малтийската офшорка ВиЕйКопър инвест лимитид.

Тя държи голям дял от българското минодобивно предприятие, след като държавата през 2006 г. При министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и негов ресорен заместник-министър Корнелия Нинова се разделя с акциите си.

В регистъра, доста странно, е празен редът „собственици”. Освен собственост, и при други промени в регистрацията на фирмата, в регистъра липсват и годишни финансови отчети и то не за една или две години.

Проруският украински милиардер Константин Жеваго, който беше арестуван в Куршевел, където се укриваше от обвиненията на Държавното бюро за разследване в Киев за присвояване и пране на пари около фалита на банка и от Антикорупционното бюро, което пък го издирва за даване на подкуп на председателя на Върховния съд Князев, е основната фигура. През есента на 2013 г. той купува 36.8% дял в компанията VA Intertrading, официалният мажоритарен собственик на Асарел – Медет АД. Константин Жеваго има най-голям дял в Intertrading, съответно би следвало да е със значително влияние също и в Асарел – Медет АД.

Голям дял в регистрираната в Австрия фирма има и друг милиардер от Русия – Владимир Йорих, съдружник до 2006 г. на милиардера Игор Зюзин. Заедно двамата изграждат империята за въглища и стомана Мечел. Контролът на украински и руски милиардери във фирма, която чрез техен представител според Търговския регистър държи Асарел – Медет АД би следвало да постави използването на определението „олигарх“ в различна светлина.

По-съществен проблем е, че на практика разполагаме само с косвени сведения дали наистина VA Intertrading е мажоритарният собственик на българския минен гигант. През 1999 г., когато Асарел – Медет АД е приватизиран, дяловете са изкупени не от самата австрийска фирма, а от офшорно поделение VA Copper Invest, регистрирано в Малта.

Правописната грешка в името на бъдещ собственик на активи за милиарди е показателна за подхода от страна на държавата ни на кого прехвърля собствеността, която преди това беше обща на всички ни, за да превърне други хора в милиардери и министри.

В годишните отчети на VA Intertrading не се споменава за собственост на фирма VA Copper Invest, а Асарел – Медет АД се коментира като „дългосрочен стратегически партньор“ по силата на специални търговски финансови транзакции. Докладите оставят впечатлението, че Intertrading не контролира малтийската офшорка. Тогава, все още ли VA Copper Invest е 100% собственост на Intertrading?
Напомняме, че Жеваго се появи за първи път в бг пространството покрай желанието си да вземе Кремиковци, като пак не беше ясно, собственик ли ще става, или само ще го опоска – тогава гигантът се оглавяваше от Сашо Томов  - Лупи.

Разбира се, всички тези факти и обстоятелства липсват в биографията на Румен Радев като кандидат за енергоминистър, разпространена от коалицията за кабинета D&G – Денков и Габриел.

В нея обаче четем за неговия проект „водородна долина” ZAHYR, в който държавата България вече е инвестирала 8 млн.евро или над 15 млн.лв. от общо нужни според инициатора му 32 млн. евро или над 60 млн.лв. Ще платим тези колосални пари, за да се захранват водородно 10 автобуса в Стара Загора. Милионите от джоба ни минават на данъкоплатци минават през любимото на ПП Министерство на иновациите и растежа, което досега не е свършило работа за 5 пари, но троши 6 млрд.лв. само тази безбюджетна година.

Напомняме, че ресорен по енергетиката е съпредседателят на партията ПП и бъдещ финансов министър Асен Василев, който гласува ПРОТИВ връщането на България на концесията за Росенец – пристанището, границата и митницата на ЕС и България, която Лукойл използваше така, че при същата цена на петрола, каквато имаме в момента горивата струваха 3,66 лв. за дизела и 3,50 лв. за бензина при управлението на редовния кабинет Петков – Нинова.

В него вице по енергетиката беше точно Асен Василев, иначе представящ се за евроатлантик.  След като Лукойл изгуби Росенец и с това - възможността да представя внасяния от него руски нефт като много по-скъпия Брент по обществено известна схема, която само ПП се правеше, че не забелязва, дизелът падна до 2,50 лв. Първо 19 минути още тогава разкри тайните срещи на Василев с ръководителите на руската компания, директно управлявана от Кремъл от първия ден на войната в Украйна. Той никога не ги отричал както пред нас, така и пред колегите му в парламента, които впоследствие изнесоха същите данни.

Резултатът от тези срещи е прост – поне 100 млн.евро повече месечно от нормалната печалба, отиващи при Лукойл и при незнайно кого в България през 8-те месеца управление на правителството Петков – Нинова.
Добре е да се напомни и историята, също свързана с ресора енергетика, с 30% надценка, отиваща в джобовете на посредници, която при същото правителство беше сложена, след като спряхме директния транзит на руския газ и започнахме да го вземаме през Гърция и Турция. Това бяха 100 млн.лв. на месец свръхпечалба, които 6 месеца отиваха незайно в чии джобове у нас, освен в касата на кремълския Газпром, докато управляваше кабинетът Петков - Нинова.

Радостина Тонева