Рисков бюджет без реформи: Фискалният съвет

Представеният от редовното правителство проектобюджет за 2023 г. страда от много недостатъци. В проектобюджета не са предвидени реални структурни реформи и оптимизации - нито по отношение на приходите, нито при разходите, пише в. Сега.

Има отказ от приходни мерки с голям ефект, докато се въвеждат нови изисквания към средния бизнес с малък ефект и висока административна тежест. Планирани са прекалено високи дефицити на касова основа до 2025 г., а дългът расте твърде бързо.

Това са част от изводите в оценката на Фискалния съвет на изготвения проектобюджет за 2023 г. Фискалният съвет е консултативен орган, който по закон извършва независимо наблюдение и оценка на бюджетната рамка.

Като цяло фискалният съвет счита оценката за очаквания растеж от 1,8% на БВП за оптимистична. Рисков според експертите е и заложеният ръст на приходите в размер на 4,7 млрд. лв. спрямо 2022 г. на фона на оценката на служебния кабинет за ръст от 1 млрд. лв.

Основният фактор за този по-висок ръст на приходите е заложеното от Асен Василев второ плащане по плана за възстановяване в размер на 1,4 млрд. лв., което обаче може  да не дойде до края на годината, предупреждава Фискалният съвет. Рискът за това е голям заради многото неприети законопроекти по плана и очаквани реформи.

Не е гарантирано и че в хазната реално ще  постъпят предвидените 669,8 млн. лв. допълнително от привеждането на 100% от дивидентите на държавните дружества. Дори тези пари да се отчитат счетоводно като печалба, реално парите може още да не са постъпили в дружествата, предупреждава съветът.

На фона на залагането на рискови приходи има отказ от отмяната на уж временни мерки като намалената ставка на 9% на ДДС за ресторантьорски, кетъринг и туристически услуги, спортни съоръжения, книги, бебешка храна. По тази линия се губят като приход за хазната 243 млн. лв. Фискалният съвет счита, че тази мярка трябва да бъде преразгледана. Не постига целта си и нулевата ставка за ДДС при хляба и хлебните изделия, което се равнява на минус в постъпленията в размер на 82,7 млн. лв. 110 млн. лв. спад в приходите от ДДС ще има заради повишаване на прага за регистрация от 50 000 на 100 000 лв.

В разходната част Фискалният съвет подкрепя политиката по увеличаване на доходите на педагогическите специалисти, както и осъвременяването на пенсиите, но при вторите се изтъква, че трябва да се търси реформа в пенсионно-осигурителния модел, така че справедливостта и устойчивостта на системата да бъдат гарантирани. Въвеждането на капиталово бюджетиране, базирано на ясни приоритети, отново остава за бъдеще време, изтъква фискалният съвет.

Въпреки удържането на дефицита на начислена основа под 3%, което е условие за членство в Еврозоната, при съставянето на бюджета е нарушено друго фискално ограничение - дефицитът да не надхвърля 3% и на касова основа. За 2023 това изискване е изпълнено, но в прогнозата за 2024 и 2025 г. се предвиждат по-високи дефицити - 3,7% и 3,9%. Дефицитите водят и до бърз ръст на дълга, въпреки че общото ниво остава значително под позволените 60% от БВП, изтъква фискалният съвет.

При достигнато ниво от 20% от БВП за 2019 г., към 2025 г. се предвижда дългът да е достигнал 29,1% от БВП. За обслужването на този нараснал дълг към 2025 г. ще са необходими 1,7 млрд. лв. разходи за лихви срещу 600 млн. лв. през 2020 г. Според фискалния съвет е редно при отчитането на разходите с цел  спазване на фискалното ограничение до 40% от БВП да се включат отново европейските средсва, които са били целенасочено изключени, защото в момента картината се изкривява.
Нарастване на дълга.