Имало едно време един обущар. Той бил вдовец и имал малък син. В навечерието на Коледа момчето казало на баща си:
- "Днес Спасителят идва да ни посети.
- О, хайде." Обущарят не му повярвал.
- Ще видите, че той ще дойде. Самият той ми го каза в един сън.
Момчето чака скъпия си гост, поглежда през прозореца, но там няма никого. Изведнъж вижда как две момчета бият някакво момче на двора, а то дори не се съпротивлява. Синът на обущаря изтичва на улицата, разгонва насилниците и внася пребитото момче в къщата. Двамата с баща му го нахранили, измили и сресали косата му, а после синът на обущаря казал:
- Татко, аз имам два ботуша, а пръстите на новия ми приятел изпадат от обувките му. Дай ми да му дам моите ботуши, навън е студено. И днес е празник!
- Добре, нека да е по твоя воля - съгласи се бащата.
Дадоха на момчето ботушите му и то се прибра у дома щастливо и лъчезарно.
Минало известно време, а синът на обущаря все още не се отделял от прозореца в очакване Спасителят да го посети. Покрай къщата минава просяк и пита:
- "Добри хора! Утре е Коледа, а аз от три дни не съм имал троха в устата си, моля ви, нахранете ме, заради Христос!
- Влез, дядо! - вика му момчето през прозореца. - Бог да те благослови! Двамата с баща му нахраниха и дадоха на стареца да пие и той си тръгна радостен.
А момчето все още чакаше Христос и започна да се тревожи. Настъпила нощта, уличните лампи светнали и задухал снежен вятър. Изведнъж синът на обущаря извиква:
- "О, татко! До един стълб стои една жена с малко дете. Виж колко им е студено! Синът на обущаря изтича навън и заведе жената и детето в колибата. Те ги нахраниха и им дадоха вода, а момчето каза:
- "Къде ще отидат в студа? Навън е снежна буря. Нека прекарат нощта в нашата къща, татко.
- Къде ще спим? - пита обущарят.
- Ти на дивана, аз на сандъка, а те на нашето легло.
- Добре, нека.
Накрая всички си легнаха. А момчето сънувало, че Спасителят най-после дошъл при него и казал:
- "Скъпо мое дете! Нека бъдеш щастлив до края на живота си.
- Господи, и аз те чаках през деня, - изненадало се момчето.
И Господ каза:
- И така, дойдох при теб три пъти през деня, скъпи мой. И три пъти ти ме приемаше. И не можах да се сетя за по-добър начин.
Момчето се събудило на сутринта и погледнало: ботушите, които вчера било подарило на бедното момче, били отново в ъгъла, а празничната торта била недокосната на масата. И в сърцето му се появила такава неизразима радост, каквато никога досега не било изпитвало.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
"Малките гъстонаселени европейски ...
bTV Cinema 02 юни 21:00ч.
Режисьор: Реми Безансон
В ролите: Фабрис Люкини, Камий Котен, Алис Изас, Бастиан Буйон, Астрид Уетнал, Ханна Шигула и др.
Блондинка опитва да постъпи на работа в полицията.
Възрастният шеф в полицията я поглежда и пита:
- Ще ви задам няколко въпроса. Колко е две по две?
- Ъъъъ, четири.
- Добре. Корен квадратен от 100?
- Ами, десет!
- Отлично. Кой е убил Ботев?
Блондинката замълчава.
- Не знам, - накрая казала тя.
- Добре, помислете и елате утре
Блондинката се обажда на приятелка. Тя я пита:
- Взеха ли те на работа?
- Не само, че ме взеха, но вече ми поръчаха и разследване на убийство!