Парламентът прие Бюджет 2026 с планирания 5,7% дефицит: Окончателно

Парламентът прие на второ четене рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 %.

„За“ гласуваха 125 народни представители от „Прогресивна България“, против бяха 84-ма от останалите парламентарни групи - ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. Нямаше въздържали се.

Отхвърлени бяха предложенията на опозицията за промени в приходната и разходната част на законопроекта за държавния бюджет за тази година, предаде бТВ.

Депутатите приеха бюджетите на съдебната власт, Народното събрание, администрацията на президента, Министерския съвет, Сметната палата, Конституционния съд, Омбудсмана, отделните министерства, държавни агенции и комисии.

Не беше прието предложението на Ангел Георгиев („Възраждане“) по бюджета на Министерството на външните работи 17 млн. евро за Украйна да бъдат предоставени на българските общности в чужбина и „да не бъде давана нито стотинка за Украйна“.

На „Прогресивна България“ трябва да напомня изказване на Румен Радев преди няколко седмици, който казва, че тази година пари на Украйна няма да се предоставят, обаче какво виждаме в бюджета – 17 млн. за Украйна, посочи Ангел Георгиев. При сегашното положение на бюджета не е нормално да се оправдавате за всичко от пенсионери до майки, все нямало средства, обаче изведнъж за Украйна се оказва, че имате, коментира той и поиска прегласуване, при което предложението отново беше отхвърлено.

Отхвърлени бяха и предложенията на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ за допълнителни средства за увеличение на ученическите стипендии. Вчера при дебатите по законопроекта от трите политически формации призоваха за увеличение на ученическите стипендии, чийто минимален размер от 21 лева или 10 евро е определен през 1999 г.

Не беше прието и при прегласуването предложението на Румен Миланов („Прогресивна България“) и група народни представители от други парламентарни групи за увеличаване на бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ с над 2 млн. евро, необходими за следгаранционна поддръжка на оперативна техника, за доставка на оперативна техника и осигуряване с технически средства и за основен ремонт на административния комплекс от сгради на ДАТО в София.

Одобрени бяха бюджетите на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, както и бюджетите на общините.

Депутатите приеха окончателно минималната работна заплата в държавната администрация да остане 620,20 евро и да бъде поет нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро за 2026 г.

От 1 август средномесечният доход за получаване на еднократна помощ при бременност и на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година става 466 евро. От същата дата средномесечният доход за получаване на детски надбавки в пълен размер до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на детето, е 415 евро. Средномесечният доход за отпускане на детски надбавки в размер 80 на сто от пълния размер на помощта е 415,01 евро до 466 евро включително.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, реши парламентът.

Депутатите приеха още Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да определя проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в приложение № 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., за които няма възможност за осигуряване на финансиране по програми, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, при определени условия.

Асен Василев („Продължаваме промяната“) поиска прегласуване с аргумента, че току-що управляващите от „Прогресивна България“ са дали власт на министъра на регионалното развитие еднолично да решава на кои общини ще плати, еднолично да променя вече подписани договори с общините и еднолично да решава дали въобще ще им бъде платено и кога, вместо да има списък с проекти. Той посочи, че това е връщане назад. Въпросните текстове обаче бяха приети и при прегласуването.

Кирил Пламенов