България връща на ЕС 222 млн. евро и лихви заради Кремиковци

Европейската комисия стигна до заключението, че металургичният комбинат „Кремиковци“ не е изпълнил бизнес плана, изготвен с цел неговото преструктуриране и одобрен от Комисията през 2006 г., въз основа на специалния протокол за металургията към Европейското споразумение за отношенията между ЕС и България преди приемането й за член през 2007 г., съобщи Фокус.

Между 1998 г. и 2005 г. предприятието е получило около 222 млн. евро помощ за преструктуриране, но не е успяло да модернизира своята инфраструктура и да намали производствените си разходи. През август 2008 г. предприятието бе обявено в несъстоятелност и в контекста на започналото производство по ликвидация България откри процедура за възстановяване на помощта с лихвите.

Условията за отпускане на тази помощ бяха посочени в специален протокол към Европейското споразумение. Кремиковци се задължаваше да изготви бизнес план, чрез който предприятието да възстанови своята жизнеспособност до 2006 г. В края на 2006 г. обаче дружеството беше изпълнило само част от плана и продължаваше да бъде в лошо състояние. Комисията се съгласи да удължи периода за преструктуриране до 2008 г. За да гарантират, ЕС и България се споразумяха за конкретни правила по прилагането на плана. В този контекст страната пое ангажимента при необходимост да изиска от Кремиковци да възстанови помощта.

Предвидената основна модернизация и екологични инвестиции не са осъществени. Освен това предприятието не е успяло да намали производствените си разходи и непрекъснато е страдало от липса на оборотен капитал по вътрешни причини, което се е отразило неблагоприятно на неговата оперативна дейност.

В контекста на текущото производство по ликвидация България вече откри процедура за възстановяване на помощта от 222 млн. евро с лихвите. В най-тежката икономическа катастрофа.

Историята започва с приватизирането на завода от правителството на Костов. Срещу 1 долар собственикът Валентин Захариев осигури два транша от около 400 млн. лв. държавна помощ за бизнеса си, който после продаде за стотици милиони лева на индийска фирма. Преди последната изборна кампания Захариев, който “работеше” отлично с кабинетите Костов, Симеон и Станишев стана дарител номер едно на ГЕРБ според отчета на партията, публикуван в пресата.

Единственият шанс за намиране на пари сега е идеята на Бойко Борисов още от кметския му период комбинатът да бъде продаден като парцел. Неговата наследничка Йорданка Фандъкова разви проекта и предложи на мястото да бъде построен модерен технопарк. Проблемът е, че освен Брюксел, своите погребани в Кремиковци стотици милиони чакат притежателите на облигации от завода, НЕК, Булгаргаз, БДЖ, НОИ и НЗОК, повечето от които също са в незавидно финансово положение и имат нужда от своите пари, дължими от предприятието.