Хлябът ни е „сив“ още от житото

Хлябът на България е част от сивата икономика, като се тръгне от изходните суровини и се стигне да кварталните фурни.

„Като че ли стана традиция сделките със зърно да не се сключват на публичен пазар. До голяма степен се извършват скрито-покрито в сивия сектор. По принцип търговия има, но не се афишира вероятно поради някакво притеснение у производителите и търговците, свързани с вноса на ДДС, пускането на фактури и т. н. Това е друг голям проблем, той не влияе на цената, но просто българският пазар на зърно е доста сив.” Това коментира шефът на Софийска стокова борса Васил Симов. 

„Към момента на борсата има търсене на хлебна пшеница по 180 лева на тон без ДДС, а предлагането е на нива 230-250 и няма нито една сделка“, каза още той.

„За да се излезе на светло, трябва сериозно да се намеси и земеделското министерство, да се вземат и законодателни мерки. Борсата е готова да участва в изсветляването на пазара на пшеница, но е необходима волята и на много други участници. Мисля, че когато става дума за търговия в големи мащаби, е редно сделките да се сключват в условията на публичност и прозрачност. Тогава и държавните органи ще бъдат по-сигурни, че се плащат данъци“, заключи Симов.