Виновниците за световната криза

20 души предизвикаха най-сериозния икономически катаклизъм от Великата депресия. Но тази криза не е естествен феномен, а предизвикано от човека бедствие. Ето главните действащи лица и ролята, която те изиграха в глобалната финансова криза. Една поредица на журналистката от „Гардиън” Джулия Финч.

ФИНАНСИСТИ

Алън Грийнспън, бивш председател на Федералния резерв на САЩ 1987- 2006
Само допреди няколко години дългогодишният шеф на Фед, убеденият поддръжник на свободния пазар, извел американската икономиката от рецесията, бе възхваляван като „маестрото” или „оракълът” на финансите. Сега той единодушно е сочен като главният виновник за кризата. Вината му е, че позволи балонът на недвижимите имоти да се надуе до такива гигантски размери със своята политика на ниски лихвени проценти и липса на контрол при раздаване на ипотечни заеми. Той насърчаваше рисковото кредитиране (sub-prime lending) и призоваваше купувачите на недвижими имоти да заменят ипотеките с твърда лихва за следки с варираща лихва, в резултат на което кредитополучателите не можеха да си плащат вноските след вдигането на лихвените проценти.
В продължение на доста години Грийнспън също така защитаваше процъвтяващата търговия с деривативи – бизнес, който почти не съществуваше преди той да застане начело на Фед. Но който само за пет години достигна $100 трилиона през 2002, за да скочи след това до астрономическите $500 трлн. през 2007!
Милиардерът Джордж Сорос предупреждаваше за опасносттите от носят след тези си тези комплексни финансови продукти. Самият той не искаше да има нищо общо с тях, защото – според собствените му признания – „изобщо не разбирал как действат”. Друг милиардер Уорън Бъфет също предупреждаваше за рисковете от деривативите и направо ги нарече „финансови оръжия за масово унищожение”. Грийнспън обаче правеше всичко възможно, за да „освободи пазара от ненужното регулиране”. През 2003 г. той заяви пред Сенатската банкова комисия: „Деривативите са изключително полезен инструмент за прехвърляне на риска от тези, които не трябва да го поемат, към онези, които биха искали или са способни да направят това”.
През последните няколко месеца той призна, че е допуснал голяма грешка, смятайки, че свободния пазар е в състояние да се справи с всички рискове, че прекалената регулация ще задуши „Уолстрийт” и че банките ще поставят на първо място защитата на своите акционери.
Той нарече сегашната криза „явление, което се случва само веднъж на 100 години” и направи признанието, че безхаберното отношение на банките към техните акционери го е хвърлило в „състояние на шоково недоумение” ("in a state of shocked disbelief").

Мервин Кинг, гуверньор на „Бенк ъф Инглънд”

Когато Кинг се настани в новия си кабинет на ул. „Трийднидъл” в Лондонското сити, британската икономика доста приятно пърпореше напред. БВП растеше с 3% годишно, а инфлацията бе малко над 1%. Затова още на първото заседание на Комисията за монетарна политика той предложи лихвените проценти да паднат до 3.5% Неговата амбиция бе да докаже, че процесът на вземане на решения по монетарните проблеми се е превърнал в „скучно” задължение.
Как всички ние сега искаме да се върне отново скуката! Когато кредитната криза даде първите признаци за притеснение, футболният фен на „Астън Вила” бодро коментира, че няма никаква опасност тя да прескочи океана и да се превърне в глобално зло. Поради това през първите седмици от кризата той отказваше да помна пари във финансовата система и твърдеше, че „моралният риско” (moral hazard) означава, че някой банки не трябва да бъдат спасявани. Парламентарната финансова комисия сега се вайка, че Кинг е трябвало да бъде „много по-активен”.
Гуверньорът на Бенк оф Инглънд би трябвало по-бързо да проумее, че балонът на недвижимите имоти расте доста бързо и трябва да се предприемат мерки за обуздаването му. А по-късно би трябвало да види, че рецесита е на прага и да намали лихвените проценти много по-рано.

Политици

Бил Клинтън, бивш прецидент на САЩ

Клинтън също споделя вината за сегашния финансов хаос. Тъкмо той ремонтира Закона за общинското финансиране (Community Reinvestment Act) от 1977 г. и така насърчи ипотечните кредитори да разхлавят критериите си и да позволят дори на социално слаби американци да вземат солидни жилищни кредити.
През 1999 г. Клинтън отмени Закона Глис-Стигол, който гарантираше пълното разделение между търговски банки, които приемат депозити, и инвестиционни банки, които поемат инвеститорски рискове. По този начин бе открит пътя на „Супербанките” и настъпи епохата на рисковите кредити. Едно година преди отмяната на този закон този сегмент представлаваше само 5% от всички ипотечни кредити. По времето, когато сеи разрази ипотечната криза, те нахвърляха 30%.

Джордж Буш, бивш президент на САЩ

Клинтън може и да е да старта на рисковите ипотечни кредити, но администтрацията на Буш изобщо не си мръдна пръста, за да обуздае огромната маса ипотечни кредити, които се раздаваха на „Ниджите” (No income, no job applicants – Кандидати без доходи и работа). Макар че правителството прие Закона Сарбейнс-Оксли във връзка със „скандала Енрон”, след това Буш не предприе нищо, за да увеличи контрола и регулацията на Уолстрийт.

Сенатор Фил Грем

Бившият сенатор от Тексас, проповядващ свободен пазар с доктарската си степен по икономика, бе превърнал в свое кредо борбата за финансова дерегулация. В резултат на неговите законодателни инициативи и с подкрепата на администрацията на Клинтън, се стигна до истинска експлозия в развитието на деривативният пазар, включително и кредитните суапове.
През 2001 г. той каза пред Сената знаменателните думи: „Някои хора гледат на рисковото кредитиране като на някакво зло. Аз лично взех такъв кредит и усетих американската мечта в действие”.
Според Ню Йор Таймс, федералните регистри за периода между 1989 и 2002 сочат сенатор Фил Грем като „топ-реципиент” на щедри изборни дарения от страна на търговски банки, а така също и солидни финансови инжекции от първите пет фирми на Уолстрийт. През април 2000 г. пред заседание на Сената Грем казва: „Току що се връщам от Уолстрийт и разбрах, че това е нервната система на американския капитализъм., разбрах какво е направил капитализма за трудова Америка. За мен това е свещено място”.
Напускайки Сената Фил Грем естествено отиде да работи инвестиционен банкер в UBS