Няма да махат нередовните ВЕИ и голфигрища на Калиакра, забраниха нови строежи

Прекратено е съдебното дело срещу България, водено от Европейската комисия заради неспазване на екологичните изисквания при изграждането на редица вятърни паркове и голф игрища в защитената зона Калиакра. В резултат на преговорите с Комисията се стигна до решение да не бъдат премахвани изградените до момента вятърни генератори, голф игрище, къщи, хотели, вилни селища, инфраструктура в защитената зона. Същевременно се изисква налагането на забрана за издаването на нови разрешения за всякакво строителство на територията. Това съобщиха от пресцентъра на МОСВ.  Министърът на околната среда и водите Нено Димов е запознал с договореностите с ЕК кметовете на Шабла Мариян Жечев, на Каварна Нина Ставрева и представителите на бизнеса.

Ограничението върху ползването на права на собственост ще спаси вече построеното от разрушаване, но вероятно ще доведе до съдебни искове от страна на притежателите на имоти в региона, които вече няма да могат да правят нищо върху тях, допусна екоминистърът Нено Димов при обсъждането на темата на правителственото заседание в сряда.

Първоначално ЕК поиска България да бъде осъдена за одобрението на множество проекти (около 600) в зоната. Става въпрос за 2900 ветрогенератора и проекти за къщи, вилни селища, инфраструктура, проекти за разораване на степен хабитат и др. В резултат на проведената съдебна защита обхватът на проектите беше намален. С решение на Съда на ЕС от 14 януари 2016 г., България беше осъдена за нарушение на европейското законодателство за девет проекта за ветрогенератори и един за голф игрище. От тези девет проекта, три не са реализирани и са загубили валидност на актовете за одобряването им. Съдебното решение се отнася до реално съществуващи шест проекта за вятърни генератори и един проект за голф игрище.

В резултат на постигнатите сега договорености тези 7 проекта ще продължат да съществуват и няма да се наложи премахване на ветрогенераторите и цялостно възстановяване на терена на голф игрището. За целта до края на септември т. г. България трябва да изпълни няколко условия. Страната ни трябва да гарантира, че вече съществуващата част от системата за ранно предупреждение за прелитащи птици е в действие и да предложи график за нейното доизграждане, така че да обхване всички оператори на генератори. До пълното изграждане на системата трябва да бъдат предвидени временни мерки за тези, които все още не са обхванати от нея. Това означава спиране на работата на вятърните турбини по време на миграционните периоди на птиците.

Освен това министърът на околната среда и водите трябва да издаде заповед за обявяване на зона „Комплекс Калиакра“, в която да има забрани за извършване на строителство, с цел опазване на степния хабитат. Трябва да бъдат изменени заповедите за защита на птиците в зони „Калиакра“, „Белите скали“ и „Било“, които да включат мерките, свързани със системата за ранно предупреждение, и такива за опазване на видовете и местообитанията. Важно условие е и финализирането и приемането на интегриран план за управление на района на Калиакра. Той следва да включва мерки, съгласно Плана за действие за защита на червеногушата гъска.
Заповедите предстои да бъдат издадени в най-скоро време. Те са по реда на Закона за биологичното разнообразие и с тях ще се забранят и ограничат дейностите в защитени зони „Калиакра” и „Белите скали“ за опазване на дивите птици. Министърът на околната среда и водите ще може временно да спира работата на единични вятърни турбини, групи от ветрогенератори или цели ветроенергийни паркове, при наличие на данни за интензивен миграционен поток на птици, които в комбинация със специфични климатични условия, създават опасност от сблъсък с витлата.