10 факта за Деветата вълна на Айвазовски

1 Автор.

Големият руски художник Иван Айвазовски има арменски корени. Неговите предци са носили фамилията Айвазян. Самият той е записан в метричните книги като Ованес Айвазян. А баща му се е подписвал с фамилното име "Гайвазовски". Бъдещият художник използва същата фамилия, когато постъпва в художественото училище. Няколко години по-късно той решава да отхвърли първата буква и става Айвазовски.

2. Служба.

През септември 1844 г. Петербургската художествена академия присъжда на Иван Айвазовски званието академик. А няколко дни по-късно художникът е назначен в Генералния щаб на военноморските сили. Той получава титлата първи художник и правото да носи военноморска униформа. В задълженията му влизало да рисува изгледи на руски пристанища и крайморски градове. Вярно е, че на художника не била определена парична издръжка - трябвало да работи "на обществени начала".

3. Фолклор.

Картината Деветата вълна е нарисувана през 1850 г. Айвазовски взема името от народното вярване, че по време на буря една от вълните се отличава със своята сила и големина. Между другото, древните гърци смятали третата вълна за най-разрушителна, а римляните - десетата. В представите на други мореплаватели най-съкрушителна е била именно деветата вълна.

4 Естествено

За картината Айвазовски избира един ужасен момент от действието на природните стихии. Виждаме огромни вълни, проблясващо небе и купчина хора, които отчаяно се борят със стихията. Ще успеят ли да оцелеят при най-мощната вълна? Художникът не дава еднозначен отговор. Но се появява, може би за миг, една пролука, точно вдясно от центъра на картината, която дава надежда за спасение.

5 Феодосия

Естествено, Айвазовски е работил върху картината в ателието си във Феодосия. Но на нея е изобразен моментът на буря, запомнен от художника, която той вижда в Бискайския залив през 1844 г. Корабът с Айвазовски попада в буря и само по чудо той успява да се спаси. Освен това някои вестници вече са успели да съобщят за смъртта на руския художник. Въпреки това тежко повреденият кораб се връща в пристанището няколко дни по-късно.

6 Работилница

Художникът работел в работилницата, която се намирала в северната част на къщата му във Феодосия, където слънчевият лъч прониквал само вечер, след три часа. Поради това той е бил ограничен във времето за работа върху картината. Някои специалисти твърдят, че на художника са му били необходими само три часа, за да нарисува този шедьовър, без да се взема предвид предварителната работа по скиците. Трудно е да се повярва в това, като се има предвид мащабът на платното.

7. Успешен

Публиката хареса картината. Навсякъде, където Айвазовски я излагал, имало опашка. Руските критици пишат възторжени отзиви и сравняват платното с "Последният ден на Помпей" на Брюллов. През есента на 1850 г. картината е изложена в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. Казват, че Иван Шишкин, който тогава бил само на 19 години, прекарал няколко часа пред тази творба.

8. Третяков

Известният колекционер Павел Третяков се интересувал от успеха на Айвазовски. "Деветата вълна" му харесала особено много и той смятал да я купи от художника. В едно от писмата си Третяков пише на Айвазовски: " ... дай ми само твоята вълшебна вода, за да предам напълно твоя несравним талант! Много бих искал да имам твоята картина в колекцията си!".

9. Имперски

 Но Третяков няма такъв късмет. Картината е откупена от император Николай I за Ермитажа. През 1897 г. тя е прехвърлена в създавания по това време Руски музей. Именно там се намира и сега.

10. Япония

Понякога обаче картината тръгва на турне. От Руския музей тя е тръгвала 8 пъти. Най-далечното пътуване е до Япония. Колкото и да е странно, но жителите на Страната на изгряващото слънце дишат неравнодушно към творбата на Айвазовски. През 2003 г., в годината на 30-годишния юбилей на музея "Фуджи", администрацията му провежда анкета сред посетителите: коя от творбите за тридесетте години се помни най-много? И японските зрители единодушно отговарят: "Деветият вал" на Айвазовски".