Управляващите въвеждат цензура за медиите

от съдилищата. Свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни", пише в становището на Програма "Достъп до информация".

Директорът й Гергана Жулева и адвокат Кашъмов посочват, че в Общия регламент на ЕС за защита на данните изрично се казва, че изискванията му трябва да отпаднат относно обработването на лични данни за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване, както и че GDPR не може да засяга свободата на словото. В България ще се случи точно обратното - надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице „законосъобразно обработване за журналистически цели“ за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. Жулева и Кашъмов смятат, че по този начин ще се трасира пътят за проверки в медиите, и това се потвърждава от "великодушното изключение, според което проверката не може да води до разкриване на тайната на източника на информация“. Те посочват, че нито Конституционният съд, нито Европейският съд по правата на човека, нито Съдът на ЕК, нито българските върховни съдилища са имали самочувствието и дързостта да дадат всеобхватно определение на това що е „законосъобразно журналистическо изразяване“. Депутатите обаче едва ли ще се посвенят.

Подобрени са текстовете, свързани с налагането на санкции и с баланса между правото на достъп до информация и защитата на личните данни при използване на ЕГН, пише в становището на ПДИ. Става дума за достъпа до регистри като търговския и имотния. В първоначалния вариант се предвиждаше пълна забрана за публичен достъп до информация, която съдържа ЕГН. Сега е добавено, че достъпът е възможен, ако друг закон предвижда това. Проблемът е обаче, че никой закон не предвижда изрично достъп с ЕГН. Балансът между защитата на личните данни и адвокатската и лекарската тайна е уреден по начин, който не буди значителни притеснения, смятат от фондацията. Според редактирания вариант адвокатите и лекарите ще са длъжни да предоставят на Комисията за защита на личните данни информация, освен ако тя не е професионална тайна. В случая не е ясно кое излиза извън професионалната тайна на тези съсловия. Остават гигантските глоби, които ще могат да се налагат - до 20 млн. евро, или 4% от оборота на фирмата.