Слънцето е лек срещу вируса

най-опасните места. Пренаселеността и лошото проветрение изложили войниците на висок риск от заразяване с грип и други следващи от него инфекции. [2,3] Както и при избухването на сегашния Ковид-19, повечето жертви на Испанския грип не починали от самия него, а от пневмония и други усложнения.

Когато пандемията от Испански грип достигнала източния бряг на САЩ, Бостън бил един от особено силно засегнатите градове. Затова Държавната гвардия създала спешна болница, в която настанили най-тежките случаи сред моряците от корабите в пристанището на Бостън. Медиците в болницата били забелязали, че най-тежко болните моряци идват от помещения с най-лоша вентилация. Затова им осигурили възможно най-много чист въздух, като ги настанили в палатки. А при хубаво време ги извеждали от палатките на слънце. По онова време разпространената практика била болните да се оставят на открито. Лечението на чист въздух, както било наричано, било широко прилагано при пострадалите на  Западния фронт. То било предпочитано лечение и при друга разпространена и често смъртоносна дихателна инфекция по онова време – туберкулозата. Пациентите били изнасяни с леглата си на открито, за да дишат чист въздух, или били лекувани в помещения с напречно проветряване, на денонощно отворени прозорци. Лечението на открито се ползвало с популярност докато не било заместено от антибиотиците през 50-те години на 20 век.

Лекарите, събрали от първа ръка опит в лечението на открито в болницата в Бостън, били убедени в ефективността му, и то било прието навсякъде. Ако може да се вярва на един от докладите, то намалило смъртността сред хоспитализираните пациенти от 40% на 13%. [4] По думите на Главния лекар на Държавната гвардия на Масачузетс:

“Ефикасността на лечението на открито е абсолютно доказана и човек трябва само да се опита да открие колко е ценно”.

Чистият въздух като дезинфектант

За пациентите, лекувани на открито, имало по-малка вероятност от излагане на инфекциозни бацили, които често присъстват в стандартните болнични отделения. Те са дишали чист въздух, който е предлагал много по-стерилна среда. Това ни е известно, тъй като през 60-те години на 20 век, учените към Министерството на отбраната доказаха, че чистият въздух е естествен дезинфектант. [5] Нещо в него, което те наричат факторът “Чист въздух” е значително по-застрашаващо за предаваните по въздушен път бактерии – и грипния вирус – отколкото въздухът на закрито. Не е доказано какво точно представлява факторът “Чист въздух”. Но те установили, че той е ефикасен както през нощта, така и през деня.

Техните прочувания разкрили също така, че дезинфекционните свойства на фактора “Чист въздух” могат да бъдат съхранени и в затворени помещения – ако се проветряват достатъчно често. Показателно е, че нивата, които те откриват, са същите, за които болничните помещения с напречно проветряване, с високи тавани и големи прозорци, са били проектирани.[6]  Но по времето, когато учените правят откритията си, антибиотичната терапия е изместила лечението на открито. Оттогава антибацилният ефект на чистия въздух не е вземан предвид нито при контрол върху заразяването, нито при проектиране на болници. Междувременно опасните бактерии увеличават резистентността към антибиотици.

Слънчевата светлина и грипната инфекция

Излагането на пациенти с инфекция на слънце може да е помогнало, тъй като то обезврежда грипния вирус. [7] Слънцето също така убива бактериите, причиняващи белодробни и други болнични инфекции. [8] По време на Първата световна война, практика на военните хирурзи е било да използват слънчевата светлина за лечение на инфектирани рани.  [9] Те знаели, че тя представлява дезинфектант. Това, което не са знаели, е че едно от предимствата на извеждане на пациентите на слънце, е синтезирането на витамин Д в кожата им, при условие, че слънчевата светлина е достатъчно силна. Това е било открито едва през 20-те години на 20 век. Днес ниските нива на витамин Д се асоциират с дихателни инфекции и могат да повишат податливостта на грип. [10] Освен това се оказва, че  биологичните ритми на тялото ни оказват влияние върху това как успяваме да устоим на инфекциите. [11] Нови проучвания предполагат, че те могат да променят възпалителния отговор на организма ни на грипния вирус. [12] Що се отнася до витамин Д, по времето на пандемията от 1918 г., важната роля, която слънчевата светлина играе за синхронизирането на този ритъм, не е била известна.