Съветът на Европа: България има проблеми с расизма, домашното насилие и медийната свобода

Препоръките в доклада са затова да бъде демонстрирана „нулева търпимост“ от страна на властите към езика на омразата. Като важно е посочена и нуждата да се гарантира, че служителите от изпълнителната власт и съдебната система „адекватно и системно са обучавани да разпознават и ефективно разследват“ престъпленията, извършени по расистки подбуди.

Насилие над жени и домашно насилие

В частта от документа, която разглежда домашното насилие, се обръща на внимание на факта, че в България няма механизъм за „системно събиране на данни за насилие над жени и домашно насилие, което затруднява установяването на специфичните белези на тези явления“.

Миятович припомня, че по започналите обществени дебати във връзка с ратифицирането на Истанбулската конвенция „се пропагандира дезинформация относно обхвата и целите на Конвенцията и на повърхността са изплували дълбоко вкоренени стереотипи за ролите на половете в обществото“.

Начинът, по който е пропагандирана дезинформацията е сравнен с този заради, който бе замразено и приемането на Закона за социалните услуги в началото на 2020 г.

В доклада е припомнено, че конвенцията „залага подробни стандарти за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, защита на жертвите и наказване на извършителите“. Констатирана е и „острата липса на услуги за подкрепа на домашното насилие в България“.

Миятович насърчава властите да подновят дебата за ратифицирането на Истанбулската конвенция и да се „борят с вредните наративи и да подобрят осведомеността на обществото относно нуждата от по-добра защита за жертвите на насилие над жени и домашно насилие“.

Изказана е и нужда националното законодателство да бъде синхронизирано с „международните стандарти във връзка с основаното на пола насилие над жени и домашното насилие“. Властите следва и спешно да увеличат броят на кризисните центрове и други социални услуги, препоръчва документът.

Свободата на медиите

Както и в предишни доклади, комисарят отчита като основни предизвикателства пред плурализма и свободата на медиите в България. Обръща се особено внимание на "концентрацията на собственост върху медиите и липсата на прозрачност в това отношение“.

„По всичко личи, че повечето медии в България са в ръцете на няколко влиятелни субекти, които контролират и друг бизнес или участват в политиката“, се казва в констатациите на Съвета на Европа.

Миятович изразява тревога от големия брой сигнали за „повсеместно политическо влияние върху медиите“.