Стопихме се с 48 557 души за година

Вътрешна миграция

128 179 души са променили обичайното си местоживеене, но са останали в страната. 45.6% са мъже и 54.4% - жени. С най-голям относителен дял е възрастовата група 20 - 39 г. (30.9%), следвана от тази под 20 г. - 24.9%.

Най-голямо е териториалното движение по направлението „град - град“ (38.0%), направлението „град - село“ е с 27.4% и „село - град“ - 24.1%. Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - 10.5%.

Най-много от преселващите се в страната са избрали столицата - 19 969. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 11.1%, Благоевград - 7.2%, и Пловдив - 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Силистра и Разград - по 0.8%.

Външна миграция

През 2019 г. 39 941 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (49.1%) е на възраст 20 - 39 г. Най-младите емигранти (под 20 г.) са 15.9%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.5%.

Най-предпочитани дестинации са Германия (20.3%), Обединеното кралство (17.7%) и Италия (13.5%).

Хората, сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2019 г. 37 929 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 50.3%, а на жените - 49.7%.

Сред дошлите да живеят в страната 30.0% са във възрастовата група 20 - 39 г., а 30.2% - от 40 до 59 г. Под 20 г. са 15.9% от имигрантите, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 23.9%.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (38.6%), Руската федерация (9.1%) и Германия (6.6%).

Естествен и механичен прираст на населението

Естественият прираст представлява разликата между живородените и починалите. След 1990 г. у нас прирастът е отрицателен и през 2019 г. в резултат на това населението на страната е намаляло с 46 545 души. Намалението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.7‰.

Коефициентът в градовете е минус 4.4‰, а в селата - минус 13.1‰.

През 2019 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰) и Сливен (-2.9‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.4‰, следвана от областите Монтана - минус 14.5‰, и Кюстендил - минус 13.2‰. В 10 области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2019 г.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2018 г. е минус 0.6‰. 13 страни имат положителен естествен прираст. Най-висок е този показател в Ирландия (6.2‰), Кипър (4.1‰) и Люксембург (3.2‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия - минус 4.9‰, и Литва - минус 4.1‰.