Как ТЕЦ Марица-изток 2 “скри” токсичните си емисии на живак

 а  изхвърлените от „ТЕЦ Марица-изток 2“ емисии във въздуха са 30 пъти по-високи.

„Имайки предвид задължението за намаляване на емисиите на живак, което произлиза от европейските правила за защита на водите и Конвенцията от Минамата, извършеното нарушение показва безобразно отношение от страна на властта, която би трябвало да защитава обществения интерес.“

Непостоянното предоставяне на информация относно емисиите от живак, както посочва Шайбле, и липсата на данни за праховото замърсяване, представляват правно нарушение на изискването за постоянен мониторинг на замърсяването.

Благодарение на европейската директива за индустриалните емисии от 2016 година, въглищните централи са задължени да измерват и докладват емисиите си на живак поне веднъж годишно. Дори и преди влизането на тази директива в сила, операторите бяха задължени да декларират емисиите си в Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители (ЕРИПЗ), ако емисиите надвишават прага от 10 кг на година.

Стойностите, които са докладвани от „ТЕЦ Марица-изток 2“ за 2016 и 2017 година са респективно 11 и 71 пъти по-високи от прага, което говори за подценяване на изискванията, както и за „укриване“ на емисиите от живак с години.

Разглеждайки тенденцията в нивата на емисиите на въглероден диоксид, докладвани за периода 2010 – 2017 година, може да се заключи, че през годините, в които не са декларирани емисии на живак, централата е работила на по-високи мощности. Това означава, че недекларираните емисии на живак през тези години вероятно са били още по-високи и от сегашните.

Чарлс Мур, старши анализатор „Енергия и политики“ в мозъчния тръст „Сандбаг“, споделя:

„Това е още един пример, че ограниченията на замърсяването са недостатъчно строги и все още се нарушават. Поредното доказателство, че въглищната индустрия нарушава правилата и поставя собствените си ползи пред здравето на обществото.“

Резкият скок в декларираните емисии премества „ТЕЦ Марица-изток 2“ от 41-во на 3-то място сред най-големите източници на живак в Европа, веднага след гиганта „ТЕЦ Белхатов“ и централата на полския енергиен холдинг „ТАМЕХ“ в Краков, Полша. От гледна точка на оперативна мощност и големина, относителното въздействие на по-малката българска централа може да е още по-голямо.