Отидох при Пашата, посрещна ме Борисов: Георги Милков,24

Чак в понеделник (тогава нямаше много мобилни телефони) разбирам какво съм направил. Голяма грешка! Нарушено е златно журналистическо правило - липсва гледната точка на ответната страна. Вярно, ентусиазъм, майната им на мутрите, не на страха, но все пак е трябвало да се обадя на въпросния Паша и да го питам за коментар. Става голям качамак, дандании, истории, няма да ви занимавам с подробности.

В крайна сметка разбирам, че Пашата ще се възползва от правото си на отговор. Казват ми обаче, че трябва лично да ида да взема писменото възражение. По изрично настояване на засегнатата страна. Хм... Не на страха ли?! Викам си, ей сега ме претрепаха, а в най-добрия случай Дони, президентът и американският посланик може да ми пратят портокали в травматологията. Но, какво да се прави, професия. Отивам сам-самичък на посочения адрес.

Пашата не беше там. Човекът, с когото се срещнах беше Бойко Борисов. Държа се строго, но културно. Поиска ми паспорта (бяхме още с ония зелени тескерета), сне ми данните и ме накара да подпиша декларация, че съм получил отговора на г-н Николов и се задължавам да го публикувам без никакви корекции. Прочете ми лекция на тема колко е свестен Пашата и се разделихме по живо по здраво.

Публикувах едно към едно отговора на Румен Николов, което и до днес си остава най-големият негов авторски текст в медиите. Междувременно колегата Emil Spahiyski отиде на среща с Поли Пантев (който после бе екзекутиран на остров Аруба), където му бе казано, че този, дето аз го защитавам, и дето иска да избяга в САЩ, бил голям измамник. Всичко това има особено забавна предистория с поучителна за мен развръзка, но ще стане прекалено дълго, а никой не обича протяжни текстове.

Само ще отбележа, че Борисов е изключително интересен персонаж, от чиято биография, погледната със "студени очи", без излишно възхищение или отвращение, би се получил след време един истински шедьовър".