73% ЗА протестите, 20.2% ЗА Борисов, 2,1% между ГЕРБ и БСП: Сова Харис

 СОВА ХАРИС

 

В момента всички - и управляващи, и опозиция, и протестиращи - говорят от позицията на народа, тоест, надценяват своята роля. Така по учебник се изразява една политическа криза - ситуация, в която никой не си знае мястото. Излизането от подобно положение се осъществява с избори, пише "Труд".

Електорални нагласи

Данните от изследването ни дават моментна снимка на изборните нагласи.

Трябва да отбележим, че вследствие на протестите политическите страсти са приповдигнати аналогично на навечерието на избори. Заявление, че са напълно сигурни, че ще гласуват, дават 54% от избирателите. Още 18% - че в известна степен са сигурни и вероятно ще отидат до урните (или машините). Конкретен отговор за кого ще гласуват дават 64% от гласоподавателите. Това е сравнително висока степен на активност за нашата страна. Изострената ситуация не само е повишила интереса към политическата сфера, но води и до размествания в политическите предпочитания.

ГЕРБ продължава да е първа политическа сила с 17,8%, но според нашите изследвания губи 3,5% от началото на юли.

При коалиционния партньор в управлението ВМРО и обикновено подкрепящата мнозинството в парламента ВОЛЯ също има известно понижение.

Съответно декларираната подкрепа за БСП е 15,7%, което е нарастване с 3,5%.

Най-голям е прогресът при “Има такъв народ” - с 4,9% спрямо юли. Това прави партията на известните шоумени трета политическа сила с 10,1% подкрепа.

ДПС също разширява своето присъствие до 5,9%.

От опит знаем, че на реални избори Движението винаги получава повече от декларирания в изследванията вот.

Четвърта е "Демократична България" с 4,5%.

ВМРО, ВОЛЯ, АТАКА, НФСБ са под линията.

 

По показателя “доверие” новата партия

“Има такъв народ” стои най-добре от всичките си опоненти с показател 22,5%. Това се дължи на факта, че тази формация привлича симпатизанти от целия политически спектър.

 За превръщането на това благосклонно отношение в изборен резултат обаче в периода до изборите са необходими сериозни доказателства пред избирателите за политическа коректност и компетентност.

Втора позиция заева БСП, при която има нарастване на доверието почти до 20%, като при това положение са изпреварили дори ГЕРБ, макар и с по-малко от процент.

Изглежда, социалистите са на път да преодолеят кризата на доверие, в която бяха изпаднали в началото на епидемията от КОВИД-19.

Доверието към ГЕРБ се е свило до дела на гласуващите за тази партия - 18,8%. С

Същевременно обаче регистрираме мобилизация на твърдото ядро симпатизанти на управляващата партия.

Доверието в Изправи се бг е 12, 5%,  в Демократична България - 9,9%, ВМРО - 9,5% , ДПС - 7,7%

Динамика има и в отношението към водещите политически фигури у нас. Президентът Румен Радев в ролята си на критик на статуквото преодоля кризата на доверието към него в началото на епидемията и вече се доближава до обичайния рейтинг за държавен глава.

С 48% доверие той измества от първата позиция председателя на Националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски, който е с 37%. Слави Трифонов вече е на трета позиция с 31% доверие.

Персоналните атаки към премиера Борисов явно дават отражение и при него наблюдаваме значителен спад до ниво на доверие от 20, 2%, което е съотносимо с дела на симпатизантите на ГЕРБ.

Същевременно регистрираме повишаване на доверието към други водещи фигури в управляващата партия като Йорданка Фандъкова (26,4%), Томислав Дончев (20,5%),

Председателят на парламента Цвета Караянчева има незавидните 13,1%, доверие,  Деница Сачева (12,2%). Иван Гешев има 15,2% доверие, лидерът на БСП -  16,9%.


Протестите

Гражданското недоволство в началото предизвикваше спонтанна реакция на симпатия и подкрепа от общественото мнение, но постепенното му политизиране води до известна ерозия и колебания в отношението към него.

 

Първоначално над 60% от пълнолетните граждани напълно подкрепяха протестиращите.

Сега регистрираме, че безусловната подкрепа е слязла до 48%, като още около 25% симпатизират, но с известни условности. Когато става дума за радикализиране на действията и проявата на гражданско неподчинение, по-голямата част от хората вече се отнасят с неодобрение - 46% срещу 38% одобряващи.

 

Очевидно протестиращите трябва да намерят точната мяра, ако искат да останат във фокуса на общественото внимание. В противен случай рискуват сами да се компрометират. Идеите, които премиерът извади на показ чрез предложението си за свикване на Велико Народно Събрание (ВНС), изместиха центъра на публичния дебат.

По същество предложението му съдържа неща, които отдавна витаят в публичното пространство, но поради несъгласията на едно или друго политическо лоби, не намираха развитие до краен резултат.

Представени пред широката общественост, без да се споменава първоизточника им, те получават одобрение от “квалифицирано” мнозинство.

Така например тезата, че главният прокурор трябва да бъде задължен да се отчита пред парламента на всеки 6 месеца, се подкрепя от 84% от хората.

Също и мандатът на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища да се намали от 7 на 5 години според 81%. От пръв поглед се отхвърля единствено идеята президентът да се избира от парламента, а не чрез пряко гласуване - 17% са “за”, докато 66% са “против”.