60% измами в агрофонд: Ахчиева

Втората точка щяхме да открием по-трудно. Тя беше на срещуположната страна – вътре в нивите. Според картата два пъти трябваше да преминем през един канал. На първото място успяхме да преминем с автомобила. Но на второто – не. Затов тръгнахме пеш. Преминахме през дълбокото калище и…най-после. Според данните на Фонд „Земеделие” и сателитното изображение на Google Earth, по тези ниви трябва да има биологично отглеждана соя и заявена за европейски субсидии по Мярка 11.

Но къде е соята?

Аз не виждах соя, а плевели. Плевелът бутрак, който беше висок почти колкото мен. Търсим нива, засята с биологична соя,  а намираме…плевели. Изведнъж,  намирам едно стръкче соя! С малки шушулки. Това ли ще жъне комбайнът? Ето, на две –три крачки встрани, откривам и друго стръкче соя с изсъхнали шушулки. И те чакат комбайна.

Аз все още не знаех на коя нива съм била първия път в село Дъбово, сега успяхме да отговорим и на този въпрос. Отидох на същото място – тази най-близка нива до стария стопански двор. И заснех данните на моята локация с мобилния си телефон. Кординатите на моето местоположение в нивата, геодезистите нанесоха върху цифровия модел.  Според  данните, соята в този имот е заявена от фирма „Силмик” не  като биологично земеделие, а по програмата за директните плащания и като протеинови култури.  Междувременно от Министерството на земеделието ми отговориха, че заявените площи за кампания 2020-та, от арендатора – фирма „Силмик”, попадат в територията на самолетното заснемане. И ми изпратиха и снимките от самолета на тези два парцела за биологична соя по Мярка 11.Само че тези самолетни снимки не показват нищо друго, освен че има земя, която се обработва.  За контрола на европейските субсидии тези самолетни снимки не вършат никаква работа. Те не могат да установят дали се изпълняват всички изисквания по Наредба 4 за биологичното земеделие. В тази наредба пише, че за биологични култури трябва да се прилагат добри земеделски практики. Трябва да има ръчна обработка на посевите. Да се спазват и минимални изисквания за торене със специални по-скъпи препарати. И земята трябва да се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. Всичко това самолетът не може да го покаже с тези снимки.

Вече в София, потърсих специалистите по растениевъдство. Исках кадрите със соята да коментират в Селскостопанската академия. И там попаднах на доайена – академик Атанас Атанасов.  Показвам му снимките и питам:

„Вие виждате ли соя?“, питам аз

„Доколкото аз разбирам от соя, това е много хубав плевел! – през смях ми отговоря той. И продължава – Това е хубав посев на плевели! Ако е медицинско растение, то може да бъде отглеждано за определени медицински екстракции на вещества. Но това няма нищо общо със соята! Карате ме да се смея! Не виждам соя! Показвате ми разни снимки.Аз не мога да се правя на идиот! Няма соя!”, отговаря професорът.

За да не чуди повече академик Атанасов защо му показвам тези снимки, аз обяснявам, че някои фирми заявяват площи, че на тях ще отглеждат биологична соя. И после чакат европейски субсидии. Дали ще получат такива? И тогава, както се смееше, изведнъж академик Атанас Атанасов стана гневен:

„Не, не, не! Това вече не мога да го приема! И като учен, и като човек! Това е недопустимо! Не е човешко! Не е морално! Не е етично! Както искате го кажете!.  Тук няма соя! Този плевел е толкова силен, че друг плевел, освен този, не се вижда!”.

След срещата ми  с академик Атанас Атанасов, потърсих за експертиза и доц. Георги Георгиев от Опитната станция по соята в Павликени. Това е едно от поделенията на Селскостопанската академия. Доц. Георгиев беше категоричен:

„От пръв поглед си личи, че грижи почти не са прилагани там. При биологичната соя трябва да се прилагат механични методи за борба с плевелите. Това означава, че след сеитбата, по време на вегетацията на соята, има определени фази, когато може да се влезе с трактор и с култиватор, за да се окопаят поне междуредията. Задължително се прилага и ръчно окопаване, което много оскъпява производството. Но тук най-вероятно не е имало такова. Тези плевели са пораснали толкова много за цялата вегетация, откакто е поникнала соята. Гледайки снимките, мисля, че най-вероятно сега ще се пристъпи към разораване. Към дисковане или разораване на самия посев.”

След този разговор  доц. Георгиев ми показва снимки от биологичната соя в тяхното опитно поле. Неговите снимки показват нещо съвсем друго. Дълги зелени редици със соя, без нито един плевел, ръчно окопавани. После редиците стават жълти. И височината на соята е до половин метър. После – жътва на соя. И накрая, продукцията от тази стопанска година – зърна от биологична соя. Такава е соята в Павликени, в Опитната станция по соята, където се прилага науката в земеделието. А какви принципи се прилагат при сертифицирането на биологичното производство . Била ли е на проверка по полетата в село Дъбово контролиращата фирма, с която „Силмик” е сключила договор за това?

Списък на всички сертифициращи фирми  виси на сайта на Министерството на земеделието. От Фонд „Земеделие” ми посочиха коя сред тях контролира  арендатора „Силмик”? За настоящата година  това е фирмата „Серес – Сертификация на екологични стандарти”. Тя е международна компания  с централа в Германия. В София се намира офисът фирмата за България. Откривам самия инспектор – Павел Чанов. Интервюто с него наистина ме шокира.

Оказа се, че всичката соя, която отглежда арендаторът „Силмик” в землището на село Дъбово е сертифицирана от фирмата „Серес” като биологична соя. Но само онези два парцела са заявени по Мярка 11 за европейски субсидии като биологично производство. Останалата биологична соя е заявена по други програми за европейско финансиране.

И да! Ходили са на проверка от фирмата „Серес” в стопанството на „Силмик”. Самият инспектор Чанов бил на полето с биологична соя. Бил там на проверка на 23-ти и на 24-ти юни, т.г.