БГ властта е без идея за бъдещето: Политико

От началото на юли България вълна от антиправителствени протести разтърси България. Хиляди излязоха на улицата, за да протестират срещу разрастващата се корупция и влошаването на принципа на правовата държава, призовавайки за оставките на дясноцентристкото правителство на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

POLITICO (най-влиятелното издание във Вашингтон и Брюксел) разговаря с петима редовно протестиращи и ги попита за техните надежди в масовите демонстрации и бъдещето на страната им.

Таня Андреева, 35 г., педиатър

Защо протестирате?

Ако искате да имате нормален живот в тази страна, трябва да се борите с държавата на всяка цена. Присаждането и непотизмът (да назначаваш близки на позиции, за които отговаряш) са толкова широко разпространени, че ги срещате навсякъде - от записването на детето в детската градина до кандидатстването за настаняване в болница.

Вече 15 години работя като здравен специалист и не виждам подобрение. Разпределението на средствата в здравния сектор е лошо. Детската смъртност е доста висока. Някои родители дори не могат да си позволят лечение на децата си. Трябва да съберем пари за основно оборудване и дори нямаме детска болница. Това е абсолютно неприемливо за европейска държава.

Какво се надявате, че протестите ще постигнат?

През последните 10 години стотици милиони еврофинансиране от ЕС се изсипаха в страната. Но вместо да подобри инфраструктурата и икономиката, от голяма част от нея се възползва тесен кръг от хора.

Искам да имам правителство, което поставя интересите и нуждите на хората пред своите. Искам правителство, което помни, че е назначено от хората, за да служи на хората.

Това ли е началото на смислено гражданско движение?

Да. Това е протестът на младите. Срещнах толкова много млади мъже и жени, които са се завърнали в България след обучение или работа в чужбина. Те искат да живеят живот, както техните западноевропейски връстници. Те знаят как да използват силата на гражданското общество, за да променят нещата към по-добро. Те не седят отстрани, за да чакат спасител - те знаят, че всички ние трябва да работим заедно, за да изградим държавата, която искаме.

Ами ако протестите се провалят?

Това не е опция. Ако не успеят, много млади хора ще бъдат принудени да напуснат страната. Би било опустошително за държавата, която от десетилетия губи най-добрите и най-ярките си хора заради емиграция.

Каква е вашата дългосрочна надежда за България?

Искам да видя България жива, просперираща, пълна с млади хора, които искат да променят нещата към по-добро. Искам да видя държава, която подкрепя усилията им, вместо да ги осуетява. Вече не искам да живея в страната на невъзможността.

 
Драгомир Радойцев, на 25 години, наскоро завършил университет

Защо протестирате?

Корупцията е най-големият проблем. Видяхме как хора без никаква квалификация се назначават на високопоставени длъжности и унищожават училищата, цели публични предприятия и цели сектори с тяхната некомпетентност. Видяхме как договори за обществени поръчки се дават наляво и надясно на компании, близки до управляващите.

Какво се надявате, че протестите ще постигнат?

Трябва да изкореним корупцията. Ние също трябва да реформираме нашата съдебна система, така че да има по-малко политическо влияние. В момента всички тези олигарси и политици са недосегаеми въпреки престъпленията си. Няма надзор на прокуратурата.

Това ли е началото на смислено гражданско движение?

Не знам дали формална гражданска организация може да дойде от протестите. Но очаквам корупцията да бъде най-големият проблем на следващите избори. Отсега нататък политическите партии ще трябва да казват на [избирателите] как ще се борят с корупцията, как ще реформират съдебната система.

Ами ако протестите се провалят?

Стигнахме до точката без връщане. Или ще имаме някой, който да се справи с проблема, или ще се върнем на улицата за нула време.

Каква е вашата дългосрочна надежда за България?

Разбира се, първо трябва да предприемем мерки срещу корупцията. Бих искал да видя повече прозрачност, свобода на медиите, повече доверие в институциите и по-силно гражданско общество, което участва активно в процеса на вземане на решения. Бих искал да видя страната по-добре интегрирана в Европейския съюз.