Мафията управлява България: Евродепутатка

България има демократични ценности и върховенство на закона, докато съществува тази категорично недемократична позиция на главен прокурор. Също така ако опитите за влияние над съдиите продължава, няма как да съществува справедливостта, която българите заслужават. Не ми е известно така да работи системата на друго място в Европа. И затова усилията за реформа в съдебната система датират в България от доста време – вече около 20 години.

Мисля, че досега съм казвала тези неща директно, но не мисля, че съм била груба. Бих ги казала по същия начин на всеки друг, освен на Гешев. Вижте, преди да стана евродепутат, бях 8 години депутат в Ирландския парламент, преди това работех на летището в Дъблин и бях синдикален активист. Идвам от средите, в които се защитават правата на обикновените хора и нямам проблем да казвам директно какво мисля на някой властимащ. Критикувала съм предходния американски президент заради ролята на страната му във военни престъпления.[…]

Кого визирахте, кого имахте предвид, когато говорехте за „вампири“?  

Аз вече споменах, че думата е добре подбрана, защото касае изсмукване на живеца от хората. „Вампири“ се отнася към олигархията, към мафията на България. Докъде се простира мафията –  не знам, но присъствието й е очевидно. Защото освен случаите, за които е писано, говорено и вече са известни, аз съм разглеждала стотици частни случаи на български граждани, които са ми писали.

И едно нещо е ясно – властимащите в България използват парите на европейските програми, за постигането на политически цели и за лично обогатяване. Извличат тези средства от обществото, за да се „изхранват“.

Вече казахте какво мислите за Иван Гешев. А какво мислите за премиера Бойко Борисов? След това ще Ви попитам какво мислите за българската опозиция?

Важно е да кажа, че не претендирам да съм запозната с личността на тези хора детайлно. Освен това не съм човек, който ще започне да обяснява на българите какво да правят. Аз слушам, а не наставлявам. Слушам какво ми казват хората и придавам гласност на думите им.

Не претендирам, че съм следила детайлно през годините политическия живот тук. Обаче съм виждала документи и неопровержими факти от финансово и политическо естество, в които вашият премиер е замесен. И смятам, че е напълно недопустимо политик да използва позицията си за лично облагодетелстване.

Недопустимо е също да използва позицията си, за да опитва да влияе на съдии, което стана ясно от изтеклия разговор с бившия главен прокурор. Мисля, че това е осъдително, укоримо за всяка избираема длъжност. Именно такива разговори обясняват защо няма как някой важен да влезе в затвора.

Що се отнася до опозицията – не знам много за тях. Не съм виждала много техни действия.

Мисля, че това е въпросът, който си задават и протестиращите на площада. Те отчаяно се нуждаят от промяна, но знаят как тя може да се случи. Аз също не претендирам, че знам със сигурност, но мога да изкажа предположение. А то е, че е трудно, когато дълго време си бил част от комунистическия лагер с дълго подтискани демократични права. Икономическите обстоятелства се промениха, много от хората на онова време смениха костюмите си и станаха част от въпросните „вампири“. Голяма част от държавната собственост беше пордадена на западни компании, голяма част от

младите хора на България се възползваха от възможността за свободно движение. Милиони от тях и днес са използвани като евтина работна ръка. Настъпиха дълбоки промени. И при тези условия властимащите са станали особено влиятелни, богати, та дори опасни. Те използват влиянието си, за да  поддискат медиите. А за хората е доста трудно да бъдат критични към властите, когато са зле информирани. От това, което съм виждала  дори бих казала, че медиите се използват да деморализират хората. Да им показват, че не могат да променят нищо.

Знам малко за българските опозиционни политически сили, разбира се, че са ми по-ясни ирландските. Но от това, което съм виждала, мога да кажа, че не изглеждат „достатъчно различни“, от тези, които са на власт. Така че силите за промяна мисля, че трябва да дойдат от другаде.

Промяна е близо. Въпреки че може да отнеме време и това не кара хората да се чувстват добре. Това, което можем да направим, е да опитаме да съкратим този преходен период колкото може. Но аз вече виждам тази промяна – ако сравним отношението на някои европейски институции към България тази година, сравнено с миналата –  това са различни планети.

Чувствам силна и вдъхновена да бъда тук днес заради историите на българи, които се свързваха с мен от цялата страна. Защото те ми разказват, че мисленето им се е променило. Не знаем още какъв ще е резултатът от тази борба, но бих