Неустойката по бърз кредит може да достига двойния размер на главницата

И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“.

Като от приетата специална разпоредба излиза, че тази ще влезе в сила от 1 януари 2021 г.

След влизането ѝ в сила, ако сключилият договор за 5000 лв. кредит например не изпълни условието по него в тридневен срок да представи поръчител, ще може да му се начислят до 10 000 лв. разходи за неизпълнение. И съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна.

Промяната в ЗПК идва след като в ГПК бяха направени изменения, с които съдът беше задължен да следи за неравноправни клаузи в заповедното производство и започна много активно да го прави и да обявява за нищожни договорки по кредити.

Трябва да се отбележи, че Съдът на ЕС (в решение по дело С-779/18) прие, че „член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива не е изключена договорна клауза, която определя извънлихвените разходи по кредита при спазване на предвидения в национална разпоредба максимален размер, без непременно да се вземат предвид действителните разходи по кредита.

Като в решението специално се заявява: „Всъщност посочената разпоредба сама по себе си не определя правата и задълженията на страните по договора, а само ограничава тяхната свобода да определят извънлихвените разходи по кредита над определено равнище и въобще не възпрепятства националния съд да контролира евентуално неравноправния характер на такова определяне, дори под законовата горна граница“.

Практиката на съдилищата в момента е, че неустойката за неизпълнение на задължение по потребителски договор е нищожна, ако надхвърля главницата, излиза извън присъщите ѝ функции и противоречи на добрите нрави.