Образуването на изп. дело по ДОПК и съобщението за доброволно плащане не прекъсват давността

започнала кореспонденция относно необходимостта от предприемането на принудително изпълнение не е сред действията, които по своето съдържание са основание за прекъсване на давността“, пише в решението.

В него се посочва, че производството по принудително изпълнение се разделя условно на два стадия – предварителен и същински. И именно по време на втория се предприемат действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността.

В първия предварителен стадий влиза и изпращането на съобщението за доброволно изпълнение, то е еквивалент на поканата за доброволно изпълнение по ГПК и на длъжника се дават 7 дни, за да плати сам, а не под принудата на публичния изпълнител.

ВАС посочва, че не може да се приеме, че изпращането на съобщението е действие по принудително изпълнение и отхвърля тезата на някои административни съдии, че понеже е насочено към събиране на вземането има характеристиките на такова.

„Съобщението е насочено към събиране на публично вземане, но по доброволен път“, пишат върховните съдии. И обясняват, че то има три функции. Първата е да информира длъжника за такива съществени елементи като образуването на изпълнително дело, взискателя по него, изпълнителното основание и размера на задължението. Втората е да му даде възможност да изпълни доброволно задължението. Третата е да му укаже, че ако не се възползва от нея, ще се пристъпи към принудително изпълнение.

„Нито една от тях не представлява същинско действие по удовлетворяване на вземането“, заключава ВАС.

За ревизионния акт по чл. 177 от ЗДДС

„Не е нищожен ревизионен акт, издаден на регистрирано лице – получател по облагаема доставка, на основание чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност, когато с предходен ревизионен акт на същото лице не е коригирано извършеното от него приспадане на данъка, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен от друго лице данък, в случай, че въпросният акт не е издаден по реда на чл. 133 и чл. 134 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс за изменение на задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт“, прие мнозинството във ВАС в тълкувателно решение по дело №6 от 2019 г. (пълния му текст виж тук).

Това разбиране стъпва на тезата, че ревизията за данъци по ЗДДС и тази за отговорност по чл. 177 ДОПК не се припокриват.

„При ревизия на същото лице, образувана със заповед за възлагане на ревизия с обхват „отговорност по чл. 177 ЗДДС“, не се ревизират задължения за данъци. С нея се ангажира особен вид юридическа отговорност на задълженото лице, чието реализиране по своята същност не е данъчно облагане. Нормата на чл. 177 ЗДДС е озаглавена „Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби“ и изпълнява обезпечително-гаранционна функция. Същата регламентира специфичен способ за елиминиране на причинените вреди на фиска от данъчна злоупотреба и се реализира по отношение на регистрирани по ЗДДС лица, които не са платци на ДДС, но за които при изпълнение на предвидените в закона сложни фактически състави е предвидено да носят отговорност за задължението на друго лице, което дължи, но не внася данък по облагаема доставка“, обяснява ВАС в тълкувателното решение.

И посочва, че ангажирането на отговорността на получателя за дължимия и невнесен данък от друго лице е обвързано с конкретни облагаеми доставки, индивидуализирани чрез техните доставчици и издадените за тях фактури. „Общото между тези доставки е ползваното от получателя право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, но отговорността на получателя не обхваща резултата за едномесечния данъчен период по ЗДДС, нито целия размер на невнесеното чуждо задължение, а се ограничава само до ползвания от него данъчен кредит. Само по себе си вече упражненото и признато право на приспадане на данъка от получателя не е пречка за ангажиране на отговорността му по чл. 177 ЗДДС, а е една от изискуемите материално-правни предпоставки за реализирането ѝ“, пише в решението.

Според мнозинството от върховните съдии няма противоречие между влезлия в сила ревизионен акт по ЗДДС и този по чл. 177 ЗДДС, тъй като в първата ревизия не е осъществена отговорността на ревизирания за дължимия и невнесен данък от друго лице.

20 върховни съдии обаче не са съгласни с това виждане. Те са Мариника Чернева, Бисерка Цанева, Румяна Монова, Мирослав Мирчев, Соня Янкулова, Донка Чакърова, Галина Крагьозова, Юлия Ковачева, Тодор Петков, Николай Гунчев, Свилена Проданова, Даниела Мавродиева, Бисер Цветков, Димитър Първанов, Василка Шаламанова, Калина Арнаудова, Румяна Лилова, Весела Андонова, Росица Драганова и Станимира Друмева.

В особеното си мнение те обясняват, че в заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) приходните органи най-често определят обхвата на ревизираните задължения като „задължения по ЗДДС“ или „задължения за данък върху добавената стойност“, без да разграничат изрично или да отделят задълженията, произтичащи от отговорност за чужди задължения по чл.177 ЗДДС. И поставят въпроса: Ако впоследствие се издаде ревизионен акт при същия обхват на задълженията и влезе в законна сила, а впоследствие спрямо същото лице започне ревизионно производство със ЗВР, в която е посочен обхват на задълженията – по чл.177 ЗДДС, за същия период като по предходния РА и се ангажира отговорността на лицето в РА, издаден не по реда на чл.133 и чл.134 ДОПК, то тогава дали вторият и последващ РА е нищожен поради това, че се преразглеждат отношения, вече стабилизирани с влязъл в сила административен акт?
Според 20-имата върховни съдии отговорът би бил положителен, ако се възприеме становището, че в обхвата на задълженията по ЗДДС влизат и задълженията по чл.177 ЗДДС. „Въпреки, че се ангажира отговорност не за собствени, а за чужди задължения, не следва този вид задължения изкуствено и за целите на ревизионното производство да бъдат извеждани извън обхвата на задълженията по ЗДДС, така както са уредени от законодателя в рамките на съответния закон – ЗДДС“, заявяват те.

Тези върховни съдии подчертават, че в ревизионното производство се прилагат принципите на последователност и предвидимост и би следвало заповедите за възлагане на ревизия да са ясни и безпротивречиви. А това означава, че „включването на задълженията по ЗДДС в обхвата на ревизията, без да е направено изрично изключение или разграничение между основанията за възникването им, би следвало да се разбира като всички задължения по ЗДДС, в това число и на тези по чл.177 ЗДДС“.прекъсват давността.