Съдът призна Царя за собственик на Врана

За твърдението на държавата, че е придобила „Врана“ въз основа на закона от 1947 г., САС посочва, че именно фактът, че тогава е приет специален закон за одържавяване, показва, че имотите преди това са били на царя. „Фактът, че е приет нарочен закон, по силата на който имотите на бившите царе Фердинанд и Борис III и техните семейства, са обявени за държавна собственост, е основание да бъде прието, че до влизане в сила на ЗОДСИСБЦ държавата не е притежавала имотите на друго основание. Няма как Държавата към този момент да е била собственик на процесните имоти и да приеме нарочен закон за обявяване държавна собственост на имоти, вече придобити от нея чрез друг придобивен способ“, пише в решението.

А след това стъпвайки на решението на КС, апелативните съдии заявяват: „ЗОДСИСБЦ, като материализира придобивното основание, осъществено в полза на държавата (придобиване по силата на акта – ех lege), се явява правният акт, въз основа на който държавата се легитимира като собственик. Същевременно самият закон, до отмяната му с Решение № 12/04.06.1998 г. на КС, се явява документът, с който държавата удостоверява правото си на собственост и легитимира държавата като собственик. Доколкото обаче ЗОДСИСБЦ е прогласен за противоконституционен като формален закон е невалиден от момента на издаването си, а в настоящия случай, с влизане в сила на Конституцията от 1991 г., доколкото е заварен от нея (в този смисъл Решение 3 от 28.04.2020 г. на КС по конституционно дело 5 от 2019 г.)“.

Апелативните съди обясняват, че настъпилата от влизане в сила на действащата Конституция невалидност на ЗОДСИСБЦ дава правото на лицата, които са притежавали правото на собственост върху имота към момента на влизане на закона в сила, да я възстановят.