Касичката ДКК. Как се става милионер, ако си прокурорски свидетел

сделките с Държавната консолидационна компания. От частната фирма са изпратили "писмо-предложение" до държавната фирма за договор за цесия. Държавната фирма е приела и по сметките на "Малаз" са отишли 24 млн. лв.

Срещу тези пари ДКК е получила вземания за 75 млн. лв. на друга частна фирма - "Кемира". Т.е., за да спечели от сделката, за която е платило 24 млн. лв., държавното дружество би трябвало да събере от частната "Кемира" над 24 млн. лв.

"Кемира" не е случайна фирма. Тя е основен акционер на оръжейния завод "Дунарит" преди покупката му от "Емко".
През 2017 г. държавата предприе действия за национализация на оръжейния завод "Дунарит".

През лятото на 2021 г. работна група към Министерството на икономиката, започва да проверява дейността на държавната ДКК и открива сериозни проблеми в сделката й с частната "Малаз".

Първо, за проверяващите остава неясно защо въобще държавната фирма влиза в тази схема.

Второ, тя си задава един въпрос: “защо ДКК придобива вземания, и то в ред на множество цесии, като не за всички от тях са налице обезпечения?” Което означава, че въобще не е сигурно, че държавата може да има печалба от тази сделка. По-скоро може да стане точно обратното - да загуби.

От ДКК не отговориха конкретно по какви причини е взето решението за купуване на вземания за милиони левове от малката книгоиздателска фирма “Малаз”.

Но изпратиха следния отговор: “Мотивите за всяко придобиване на активи от страна на ДКК са свързани с основната цел на компанията – оздравяване и развитие на дружества от стратегическо значение за страната, осигуряване на устойчива дейност и нарастващ брой работни места, и генериране на печалба от тяхната дейност, която впоследствие да се върне в държавата”.
Измислените кредити

Детайлите около сделката между държавната компания и частната фирма "Малаз" обаче не обещават печалба за държавата, а напротив. Съществуват сериозни опасения, че ДКК няма да може дори да си върне платените 24 млн. лв.

Причината е, че не е ясно как се появяват тези вземания на "Кемира" и съществуват ли изобщо.

Веригата от цесии, преди вземанията да стигнат до ДКК, е лесно проследима до един момент. Държавната фирма ги купува от частната "Малаз", тя пък - от фирмата "Финансово консултиране". Следват други фирми и сложна мрежа от договори, с които се твърди, че се препродават вземания на "Кемира".

Управителят на "Кемира" Асен Бабански обаче категорично отрича дружеството му да е влизало в подобни сделки. "Кемира" никога не е сключвала подобни договори за цесия, те са неистински и антидатирани, невалидни и нищожни", каза пред Свободна Европа Бабански.

Според него "всички тези договори са създадени с единствената цел да се създадат изкуствено задължения на "Кемира".

Това, че фирмата не е дължала пари по кредити към КТБ, беше потвърдено пред Свободна Европа и от бившия директор на отдел “Кредитиране” в КТБ, а сега обвиняем по делото за фалит на банката Георги Зяпков.

„Кемира“ никога не е била длъжник по договори за банков кредит - нито към КТБ, нито към друга банка”, каза той.

Така възниква въпросът: защо държавната компания е платила тези пари и къде са отишли те?
Къде отиват парите

Това, което е сигурно, е, че Държавната консолидационна компания е платила 24 млн. лв. на частната фирма "Малаз".

Според правилата при този вид сделки, след като са преведени от ДКК, парите трябва да започнат да се връщат обратно по същата верига, докато се изчисти вземането. Прави впечатление обаче, че “всички играчи в тези прехвърляния са свидетели на прокуратурата по делото КТБ”, каза Зяпков.

Собственик на "Малаз" е фирмата "Контрадор Трейд" с управител Николай Орешаров. Той е одитирал най-големите кредитополучатели на КТБ и е свидетел на прокуратурата по делото за фалита на банката. Свободна Европа му изпрати въпроси по имейл, но не получи отговор.

Следваща по веригата е фирмата "Финансово консултиране", която се управлява от защитения свидетел на прокуратурата по КТБ Бисер Лазов. Но Лазов не беше открит за коментар.

Управителите и изпълнителните директори на част от фирмите, които са продали вземанията на "Финансово консултиране", също са свидетели на прокуратурата по делото за КТБ.

“Това са схеми на Бисер Лазов, който разполага с цялата информация от разчети между фирмите към датата на затваряне на банката. След затварянето й той и още няколко души, които сега са свидетели на прокуратурата, са оставени необезпокоявани да придобият на свое име активи от КТБ. Но същевременно са били задължени да помагат с информация и с подписване на антидатирани договори, необходими при опита за овладяване на “Дунарит”, каза Зяпков.

"Дунарит" е оръжеен завод, който имаше кредити към КТБ. След фалита на банката, бизнесменът Емилиян Гебрев и неговата "Емко" купуват предприятието. Тогава две други фирми започват да обжалват почти всеки етап от сделката. Накрая държавата решава да придобие "Дунарит", за да не стигне в ръцете на Гебрев.

В операцията участват ДКК и описаните по-горе цесии. Жалбите се подават от фирми, за които има данни, че са свързани с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, който беше санкциониран от САЩ по закона "Магнитски". Усилията не дават резултат и "Дунарит" остава под управлението на Гебрев.

В интервю за Свободна Европа през юли в качеството си на служебен министър на икономиката Кирил Петков коментира цесиите, сключени от ДКК. Той каза, че проверките ще продължат, за "да видим каква е била мотивацията, защо, дали всичките пари, които са се инвестирали в тези цесии, са се върнали, има ли разлика, ако има разлика – къде са отишли тези пари".

Петков каза, че тези данни ще бъдат публикувани на сайта на министерството, но до този момент няма допълнителна информация.