К. Петков внесе документите за гражданството си в Конституционния съд и поиска да бъде изслушан

Конституционния съд и да му бъде дадена възможност в едномесечен срок да представи писмено становище във връзка с предмета на делото, доколкото решението по делото ще породи правни последици в неговата правна сфера“, пише защитата на Петков.

И сочи, че правният му интерес да участва в делото пред КС произтича от това, че решението на Конституционния съд ще се отрази на неговата правна сфера и ще има непосредствени правни последици за правото му да бъде избран за министър с оспорения указ на президента. Като се посочва, че изходът от делото „ще има трайно отражение върху общественото мнение и оценка за действията и добро име на Кирил Петков“ и трябва да му бъде предоставена възможност да защити правата си.

В искането се дават серия от примери от практиката на КС, когато различни засегнати лица са били конституирани като страни и са изразявали становища – Жорж Ганчев, бившият депутат Иван Иванов, кандидатите за депутати Ирена Маринова и Венцеслав Димитров. Даден е пример и с делото за закона за царските имоти, по което като заинтересовани са конституирани Симеон Борисов Кобургготски, Мария Луиза Хробок, Джована Савойска, Фердинанд фон Вюртемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи дьо Вюртемберг и Маргрит дьо Шевини.

„Не считам, че са налице убедителни аргументи, които да обосноват предоставянето на по-добри възможности за защита и участие в конституционното производство на гражданите, когато се засяга тяхното право на собственост (били те и наследствени монарси), спрямо граждани, при които се засягат правото да избират и да бъдат избирани в органите на държавата, както и правото им на неприкосновеност на личността и добро обществено име. Всички тези права следва да са гарантирани по еднакъв начин в българския правов ред и на ниво право на ЕС, между тях не съществува йерархична обусловеност и степенуване, поради което няма основание да бъдат третирани различно от страна на Конституционния съд“, се изтъква в искането.

В него са изложени и серия аргументи, свързани с правото на ефективно средство за защита и на справедлив съдебен процес, гарантирани от Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и от Хартата на основните права на ЕС.

Искане за събиране на нови доказателства и аргумент за genuine link

Аргументи от областта на Международното публично право (МПП) стоят в основата на друго искане на Петков – за събиране на нови доказателства.

Като защитата на Петков изтъква, че КС се произнася едва след като събере достатъчно доказателства, които да му позволят да изгради вътрешно убеждение за приложението на Конституцията към правния спор.

„В случай че Конституционният съд прецени, че моментът, към който г-н Кирил Петков е загубил канадско гражданство, се определя съгласно правилата на канадското законодателство, тогава Съдът следва да събере достатъчно доказателства за съдържанието на канадското право. Представеният Сертификат № 8138 не е годно доказателствено средство за установяване съдържанието на чужд правопорядък. Този документ представлява твърдение за факт (посочва дата), но не удостоверява и не установява правото на Канада по отношение на момента на освобождаване от гражданство, поради което Конституционният съд следва да събере допълнително доказателства в тази насока“, се твърди в искането.

В него се сочи, че от съществено значение за правилното разрешаване на казуса са принципите и източниците на международното публично право, което единствено регулира отношенията между държавите във връзка с гражданството.

„Правото на Република България да определи кога едно лице става неин гражданин безспорно принадлежи единствено на България като израз на българския държавен суверенитет. …Не така стои обаче въпросът за правото, съотв. задължението на Република България да признае второ гражданство, дадено или отнето от чужда държава на българските граждани. Второ гражданството, предоставено на едно лице от дадена държава, е обвързващо за другите държави само ако е предоставено в съответствие с приложимите правила на МПП, които изискват наличието и запазването във времето на т.нар. „действителна връзка“ (genuine link)“, пише защитата на Петков. И специално цитира Европейската конвенция за гражданството (чл. 3): „Това законодателство (относно гражданството – авт. бел.) трябва да бъде прието от другите държави дотолкова, доколкото е в съответствие с приложимите международни конвенции, с обичайното международно право и с общоприетите правни принципи по въпросите на гражданството“.

Пред КС се изброява, че Кирил Петков е извършил всички възможни действия, необходими за отказ от канадско гражданство, и е уведомил надлежно канадските власти, с което трайно е прекратил всякакви връзки с Канада. Той е върнал канадския си паспорт, повече от 10 години не пребивава на територията на Канада, данъчнозадължено лице е единствено в България и тук се намират неговото семейство и центърът на жизнените му интереси.

Като аргумент за необходимостта да се изследва наличието на действителна връзка на лицето с държавата в контекста на гражданството се дава пример с политиката на Русия на „паспортизация“ в конфликтни зони. Така в Южна Осетия, Русия предоставя едностранно руско гражданство на голям брой грузинци, които нямат реална връзка с руската държава и територия. Международноправната литература е категорична, че Грузия няма задължение да признае руското гражданство на тези хора.

В искането си Петков се позовава и на практиката на КС (Решение № 15 от 13 септември 1995 г. по к.д. № 21/95 г.): „Поначало наличието на чуждо, освен българското, гражданство на едно пълнолетно, дееспособно лице е въпрос на собствен избор. Чуждото гражданство не е външно, натрапено качество на българския гражданин. Когато този гражданин желае да участва в упражняването на властта в Република България, достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското“.

В него се застъпва тезата, че за изясняване на въпроса кога едно чуждо гражданство става „външно“ и „натрапено“, „особено в условия на извършване на всички действия от българския гражданин за освобождаване от чуждото гражданство, които са зависещи от неговата воля и свободен избор, е необходимо събирането на допълнително доказателства и установяване на съдържанието на правния обичай като източник на международното публично право досежно наличието на „действителна връзка“ (genuine link) за зачитане на чуждото гражданство“.

Затова Кирил Петков моли да му бъде предоставена възможност да представи пред Конституционния съд „становище от международен експерт по въпросите на приложимостта на международното публично право и правото, съответно задължението на Република България да зачете или отхвърли наличието на канадско гражданство в условията на извършен едностранен отказ, прекъсващ „действителната връзка“ между него и Канада.

Т.е. удостоверението от Канада сочи от кога тя приема, че Петков е загубил гражданството си, а тезата на Петков е, че България трябва да прецени сама за себе си, съобразно правилата на МПП, от кой момент е станало това.