Дан Колов е моят герой и възстановявам родната му къща: Тихомир Благовестов

със смъртта на единия от участниците. Такова нещо в съвременния “Кеч” не виждаме. Някои твърдят, че сегашният ММА произлиза от кеч-а през 20-и век,защото има много сходни техники.


Накрая, малцина знаят, че Дан Колов е всъщност човекът, поставил основите на масовия спорт у нас, не просто на аматьорската борба, донесла най-много злато на България в десетилетията след това. Както със сигурност е и първият спортен меценат у нас с откритите от него спортни зали с парите му и с преподаването му безплатно за всички ентусиазирани момчета. Възможно ли е възраждането на нещо толкова важно и красиво на фона на озлобената ни, агресивна и негативна действителност?


Така е. Малко знаят за неговите постижения не само в спорта, но и като ЧОВЕК в живота. Защото хора има много, но ЧОВЕЦИ, малко. Е, той е бил човек с главно “Ч”! Трябва да се учим от по - големите, така е правил и Дан Колов - тогава младият Дончо. Още като работник в Унгария той се запознава с Александър Добрич (борец, освен основател на прочутия цирк), световен шампион, когато Дан Колов присъства на негови борби. Дончо още млад присъства и на борбите на Никола Петров тогава. Тогава може да се каже, че е една от първите стъпки на Дан Колов в интереса към борбата. След това тес А.Добрич се срещат и в САЩ.

След идването си през пролетта на 1935г. в България Дан Колов дава много за развитието на спорта борба на местна почва. Не само със средства, но и с личен пример, като е организирал борби на стадион Юнак в София, в които той лично е участвал. Така в лицето на младите той е станал човек, на когото са искали да приличат. Имало е трибуна от над 30,000 души които да наблюдават борбите, но най- вече - Дончо! Направил е и доста зали със свои средства, за да могат тези млади хора да изучат от него тайните на този спорт. И така до последния си ден.

Такива хора в наше време са все по - малко и по - малко!

Като за финал на това интервю искам да кажа, че когато се научим да даваме, без да чакаме нещо в замяна, когато поставим на преден план родното пред чуждото, когато се научим, че делата значат много повече от произнесените думи и че като се захванем с нещо, трябва да го довършим, независимо какво ще ни коства това, и когато осъзнаем че децата са нашето бъдеще и трябва да се учат от по - големите и да помнят корените си, както и да знаят историята си, защото ако не го направят, те ще бъдат “изгубени” и ние всички. И никога няма да знаят кои са и каква сила носят в душите си като българи ! Е, тогава може да кажем, че сме допринесли с нещо ценно, важно и истинско сега и за в бъдеще!