9-месечният бюджет 2022 ще помпа инфлацията: Фискалният съвет и икономистите

спрямо миналата година. Този ръст е още по-забележителен като отчетем, че поради късното му изготвяне, Бюджет 2022 ще се прилага в рамките на 9, а не 12 месеца.

Да не би тогава новото правителство да заимства от фокусите на Владислав Горанов, залагайки капиталови разходи, които няма да се изпълнят по надлежния ред и ще оставят "излишък", който управляващите могат да изхарчат далеч по-свободно и импулсивно (б.р. и безконтролно, както правеше старата власт в края на всяка година преди Коледа – къде тогава е Промяната)?

Трето, реалистични ли са макроикономическите прогнози?

Правителството очаква 4.8% ръст на БВП през 2022, което е много над прогнозите, на която и да е друга институция. БНБ прогнозира 3.6% растеж, ЕК още в началото на ноември прогнозираше 4.1%, а от тогава очакванията се влошиха.

Постигането на този растеж изглежда още по-малко вероятно като отчетем, че той зависи от ръст в инвестициите по линия на публичните капиталови разходи, които, както отбелязах, е много малко вероятно да бъдат изпълнени.

И ако този растеж не се изпълни, то това означава, че дефицитът ще се окаже щое по-голям от планираното.

СИП отсече, като тук цитираме един от членовете му Кузман Илиев:

„Административното вдигане на данъчно-осигурителната тежест в съчетание с бесен харч на високите инфлационни постъпления в хазната, обилно гарнирани с допълнителен дълг (който неизбежно ще плащаме през по-високи данъци) - не са рецепта за устойчив икономически растеж. А само купуване на политическо време. Практика, която в последните години използваме непрестанно, но която ни води към бурните води на тежкия финансово-икономически вихър.

Парадоксално е, но и управляващи, и опозиция, замаяни от сирената на прахосничеството се надпреварват кой ще даде по-вредно и безотговорно икономически предложение”.

Радостина Тонева