Алфа рисърч: Гласът на Радев се чува три пъти по-силно от този на Кирил Петков

Три месеца парламентарно присъствие и остро конфронтационна политика на Възраждане, специално по отношение на зелените сертификати, й позволяват да затвърди позициите си в нишата на радикалните формации. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.

Проучването показва силно разделение в обществото – 40% положително отношение към НАТО, срещу 34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на диаметрално противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО. Привържениците на ПП и ИТН гравитират около стойности малко под средното за страната (37%-39% положителни оценки), а при тези на БСП по традиция преобладават негативните мнения (38% :26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са срещу Евроатлантическия съюз.

Тези базисни нагласи рефлектират и върху разбиранията за това как трябва да действа България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия – Украйна. 28 на сто са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 43%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по различни поводи от висшия управленски ешелон – членство в НАТО, без по-силна интеграция.

Профилът на привържениците на всяка една от тези опции, показва много ясно влиянието на съществуващото, или отсъстващо политическо лидерство. За по-силна интеграция в НАТО устойчиво се обявяват симпатизантите на ДБ (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата управляваща коалиция обаче е налице цялата палитра от мнения. От твърдото желание за „повече евроатлантическа интеграция“ на ДБ, през флуидната позиция на ПП и ИТН (едва по 22% и от двете партии са за силна евроатлантическа интеграция), до категоричното нежелание за интеграция сред БСП симпатизантите – едва 10% срещу 35% желаещи напускане на НАТО.

В условия на дълготрайна икономическа и външно-политическа криза, когато трябва да се правят трудни избори, рискът тук е съществуващият разнобой в мненията да се превърне в тънкия лед, който да пропука коалиционните баланси.

Подобна е ситуацията и по другата особено чувствителна за българското общество тема – европейското членство на Република Северна Македония. 31% са привържениците на обявения нов, по-гъвкав подход в преговорите с нашата съседка, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. По този въпрос тънките червени линии минават не само между коалиционните партньори, но и вътре сред техните симпатизанти.

С изключение на ДБ, привържениците на всички партии в управляващата коалиция, вкл. и тези на ПП отдават предпочитания на досегашния подход. Това не означава, че новият подход е обречен на неуспех, но потвърждава старата максима – не е достатъчно да заявиш, важното е да убедиш. А очевидно тъкмо в убеждаването и убедителността по теми, които не са непосредствено свързани с противопоставяне на предишните управляващи, новото правителство страда от съществени дефицити.