Имате пълното право да се гордеете, че родният ви град е дал на България Апостола на свободата: Шефът на НС

„На 17 декември 1872 година от родното Карлово започва последният път на Апостола, през Стара планина, Априлци, Микрево, Троян, до Къкринския хан. Там той е заловен и през Ловеч и Търново конвоиран от над 200 полицаи и стражари е отведен в София. На 17 януари 1873 година той е изправен пред специалната комисия, назначена специално от Високата порта с двама членове на държавния съвет на Османската империя.

Защото на всички става ясно, и на Високата порта, и на великите сили, че в България има организация, има хиляди българи, които са се заклели на ножа, револвера и евангелието да дадат своя живот за свободата на България. Левски смело, хладнокръвно и мога да кажа спокойно, въпреки това, че съзнава неговата съдба и съзнава какво го очаква, успява да запази имената на неговите съратници.

Успява да не разкрие размерите на организацията. Неговите тези са политически. Моето занятие, казва той на комисията, е да облекчавам положението на българите и обикаляйки, да им нося упование, защото по нареждане на Букурещкия комитет създавах революционни комитети из цяла България по една причина-нашите съседи сърби, черногорци, румънци и гърци искат да вземат нашето, българското, а ние нашата земя не я даваме.

Две седмици след това присъдата е издадена, потвърдена от Високата порта и от султана на 2 и 3 февруари. Сигурно 18 февруари на 1873 година утринта в София е била още по студена, ветровита и злокобна и макар че всяка година на 18 и 19 февруари ние си спомняме с тъга за загубения най-велик син на България и най – велик син на Карлово, в нашите очи има и пламъче, пламъче, защото гибелта на Левски беше едно начало и продължение на неговото революционно дело. Защото Апостола ни остави такива мечти и копнежи каква да бъде неговата България, нашата България, които и до днес са пред нас и до днес ние говорим за Апостола, и до днес ние се опитваме, за съжаление до сега не съвсем успешно, да работим така, както той работеше. Не знам дали това изобщо е възможно.

Опитваме се да работим за неговите идеали, за святата и чиста република, да съградим от България храм на истината и правата свобода, да вземаме всички решение в съгласие и със висшегласие, да работим за това България да бъде равна с другите европейски народи и за това да обединим духовно българите в земите, където са живели и живеят- България, Тракия и Македония. И днес Апостола е толкова ценен за нас, българите, че ние не можем да си представим съвременна и бъдеща България без него и без неговите завети“, каза в словото си кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов.

 
Пищна заря озари небето над Карлово.

Сред гостите бяха народни представители, кметове на общини и населени места, висши военни и духовници. На церемонията до почетния строй на военните бяха и Сдружение „Наследство Хисаря“.

Отбелязването на годишнината от гибелта на Апостола в Карлово продължава и утре с митинг-поклонение. Ще бъдат поднесени гирлянд на славата и венци пред паметника на Васил Левски. Победителят от ученическия конкурс за есе, Дякона, ще прочете творбата си.