Нови 200 млн.лв. за монополистите и гранде корупция покрай безплатните учебници за всички, червеният депутат Кънев е играч в този бизнес

превърнало се във водещо на пазара в 12-те години, когато Вълчев е главен секретар и министър на образованието. Съпругът на шефката на фондация Просвета и най-добър приятел, кум и кумец на министъра Димитър Маргаритов по същото време е шеф на Комисията за защита на потребителите, която евентуално би приела и наказала след някакви оплаквания от недобри търговски практики на издателство Просвета. Разбира се, конкретни жалби срещу издателството са отклонявани и решени в полза на фирмата от КЗП при него.

Заедно с министъра и съпругите им са част от приятелския кръг на Даниел Вълчев. Двете дами са част от политическия му кабинет, а Маргаритов е шеф на стопанската дирекция, прочул се с продажбата за 11 899 лв. на имот на Витоша на министерството, който новият собственик препродава за 1 милион евро – почти 200 ПЪТИ по-скъпо!!!

На този фон, сегашният пазар ще се разшири поне двойно, след като беше прието и с гласуването на заинтересовани хора от типа на Красимир Вълчев и Петър Кънев, но и на Корнелия Нинова, която отново ще получи многоцифрени дарения от когото трябва и безплатни услуги за кампанията и собствените си предизборни плакати,учебниците вече да не бъдат купувани по желание, а да бъдат осигурявани за всеки ученик.

Само комплектът за 9-и клас е с цена близо 300 лв!

Досега децата правеха няколко неща, за да си осигурят учебници, без да ги купуват. В някои училища, например в четвъртия най-беден областен град у нас Перник, един в класа вземаше помагало, сканираше го и го раздаваше на съучениците си на флашки. В други училища се купуваха 50% от учебниците, така че да има по един на чин. Активно работеха и борсите за стари учебници.
Освен финансово, чрез тези хватки, децата си осигуряваха и здравословно равновесие. Защото тежестта на ученическите чанти с пълни комплекти от учебници и помагала е толкова голяма, че от десетилетия се обсъжда как да бъдат облекчени и спасени от тежки гръбначни изкриявявания вследствие на това бреме хлапетата.

Просто е – електронни учебници, които могат да бъдат и абсолютно нематериални, какъвто бяхме направили ние – помагалото просто пристига на електронната поща и може да се ползва, да се сменят снимките и данните с по-актуални в реално време.

Има няколко много важни момента  и в тази посока, които хартиените учебници не могат да осигурят, а с това зле образоват.Първо – както показахме нагледно от Географията за 11 клас на Просвета – в нея няма коректност към закона за авторските права: не са споменати дори автори на използвани снимки – огромно количество, което вероятно означава, че не се плащат и права за тях. Учим децата да крадат от малки ли? После защо се възмущаваме, че световно признати и признали си криптоизмамници ни прочуват навреде по планетата.

И второ, данните в хартиения учебник вече са остарели при написването му. След това обаче той претърпява редакция, разгреждане и приемане от комисия на МОН, печата се, излиза, разпространява се, купува се и едва тогава достига до децата.
Това отнема минимум година като процес, в повечето случаи – много повече време. Така данните в толкова динамично рацзвиващия се свят на информационните технологии, не са верни. Но пък от децата, по соцманиер, се изисква да ги зубрят с наизустяване. Още лъжи, на които ги принуждаваме да вярват.

После няма нищо учудващо от резултатите: последно място в Европа по функционална грамотност, огромен процент четящи, но неразбиращи и незадълбочаващи се в текстовете според международните статистики, в които винаги сме на дъното. По-важният резултат е необразована, нетехнологична и все по-обедняваща нация за поколения напред.

В същото време, от новогласуваните от парламента поне още 200 000 000 лв. годишно за монополистите на хартиените учебници, поне 60 000 000 лв. ще отидат за захранване на корупцията на чиновниците на всички нива: от министрите и депутатите до последния директор на училище. Всичките им заплати без друго непрекъснато вдигаме с нашите данъци.  
Такива едни социални придобвики "получаваме" – уж безплатни, но реално за много пари.

Радостина Тонева