Как увеличаването на температурите може да повиши риска от домашно насилие?

Част от работните места в страните от Г-20 зависят директно от ефективното управление и устойчивост на околната среда

Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.

Дори и като свидетели на учестилите климатични аномалии в последно време, ние често затваряме очи пред едно от деликатните последствия от климатичните промени: домашното насилие. Въпреки че корените на домашно насилие са дълбоки и сложни плетеници от социални, културни и индивидуални фактори, има една връзка, която учени все повече документират, а именно тази между климатичните промени и безработицата като фактор за отключване на агресия в домашни условия. Данни дори сочат, че повишаването на годишните температури с 1°C води до 6% повишаване на случаите на домашно насилие.

Изменението на климата, предизвикано от човешка дейност, води до множество промени на индивидуално ниво, като наред с физическите и психични вътрешни промени, човек става жертва и на икономическите последствия от климатичните промени, включително спад на производителността и загуба на работни места. Не е изненадващо, че подобни финансови стресори от своя страна могат да доведат до отключване на несигурност, стрес, гняв и насилие, които често се проявяват в домашни условия.

Снимка 1: Уплашено дете. Източник: Pexels. 

Каква е връзката между климатичните промени и безработицата?

Около ⅓ от работните места в страните от Г-20 зависят директно от ефективното управление и устойчивост на околната среда, което в днешно време бива изправено пред изпитание. 

Според проучване на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), повишението на глобалните температури води до по-висока уязвимост, както и по-ниска производителност на труда, особено в селското стопанство и други отрасли, уязвими на климатичните промени (вкл. риболов и горско стопанство). Увеличението на температурите може също може да увеличи стреса и да намали общия брой на работните часове. Според доклад на Rhodium Group, в САЩ селското стопанство се очаква да загуби милиарди долари годишно поради изменението на климата, засягайки работните места в множество селски общности. 

Фигura 1: Промяна на продуктивността при различни дневни температури. Източник: Economics Observatory

Проблем са не само жегите. Алармиращ е фактът, че климатичните изменения рязко се увеличават – като за 2000 – 2019 г. наводненията, бурите и сушите са се увеличили с 134%, 40% и 29% съответно (спрямо периода 1980 – 1999 г.), с което са се увеличили и отрицателните влияния върху работните места и производителността на труда.

Снимка 2: Човек сади ориз. Източник: Pexels 

Как безработицата води до домашно насилие?

Икономическият стрес, породен от загубата на работа или финансова нестабилност, може от своя страна да увеличи риска от инциденти на домашно насилие. Дори преди десетилетие, изследване, публикувано в списание “American Journal of Public Health”, показва, че загубата на работа удвоява риска от домашно насилие. Икономическата нестабилност може да доведе до чувства на разочарование, безсилие и гняв, които могат да се проявят като агресивно поведение в междуличностните взаимоотношения. 

Тази връзка е още по-очевидна сред представители на уязвими общности, където влиянието на климатичните промени е особено силно, включително сред мигранти, племенни народи, хора в бедност и лица с увреждания, които имат по-слаб достъп до ресурси, подкрепа и обучение. 

Снимка 3: Деца в бежански лагер. Източник: Pexels. 

Домашното насилие и жените

Ефектите на изменението на климата имат специфични последици в частност за жените и тяхното здраве, особено по отношение на предизвикателствата за постигане на равенство между половете в обществото и на работното място. Разликите в социалните и икономическите роли, наложени от хилядолетия, както и отговорностите спрямо семействата им допълнително засилват тази уязвимост сред жените и техните права.

Тук трябва да поясним, че проблемът с домашното насилие е често интернализиран като нормален сред определени култури, където жените нямат равни права, както и че често жертвите на насилие стават жертви на повторна виктимизация от органите на реда или от “интернет тролове”. Поради това малка част от жертвите, избягали от насилника си или все още в ситуация на насилие, споделят за преживяванията си. Това от своя страна прави научното изследване на проблема сложно и деликатно, като за момента преобладават качествени изследвания (интервюта) за сметка на количествени изследвания по темата. 

Въпреки че случаите на насилие често биват тема табу поради социални и културни фактори и въпреки че случаите на насилие, за които има официална информация, са с пъти по-малко от формите на насилие ежедневно, все повече изследвания обръщат внимание на тази връзка и на нуждата от екологична сигурност като приоритет за действие.

Проучване в Кения например сочи, че изменението на климата е увеличило валежите по време на дъждовния сезон и повишило температурите по време на сухия, което е нарушило основния източник на доход за 75% от кенийците. На база на демографски и здравни изследвания в различни области на Кения, проучването сочи, че жените са по-склонни да станат жертва на насилие, особено когато работата на съпруга им в селското стопанство е засегната от климатични катаклизми. И въпреки че в подобни общности жените са основният извор на доход, те продължават да биват тормозени от мъжете си и остават натоварени с домакинската работа (наред с което момичетата в някои семейства се сблъскват с липса на достъп до образование).

Снимка 4: Млада жена, носеща вода. Източник: Pixabay. 

В Индия също се наблюдава подобна връзка, когато мъжете без работа са принудени да си останат вкъщи, където често набелязват жените си за мишена на техния гняв и финансово отчаяние. Много жени от бедните райони на Индия разказват как по време на наводнения мъжете им често изливат безсилието си над тях. Подобен феномен се наблюдаваше и по време на Ковид, когато случаите на насилие се увеличиха и в много от развитите страни, тъй като поради обстоятелствата много хора изгубиха работа и много двойки трябваше да прекарат дълго време заедно, изолирани от други социални контакти. 

В Бразилия пък на базатата на мащабни данни и индикатори за жени, използващи обществени приюти за жертви на домашно насилие и уведомления от здравни служители, анализирани от Университета Бокони в Италия и Федералния университет на Пернамбуко в Бразилия, данни сочат, че в периода 2009 – 2018 г. е имало над 2 милиона регистрирани случая на домашно насилие, пряко свързани с безработицата сред населението.

Фигура 2: Процент работни места по света, пряко засегнати от промени в околната среда. Източник: International Labour Organization. 

Деликатната ситуация, пред която са изправени жените и момичетата, се илюстрира и чрез полеви изследвания. В един от регионите във Филипините, най-силно засегнати от тайфуна Хайян през 2013 г., данни сочат за случаи на насилие, основано на пола не само в семейсвтото, но и структурни неравенства като недостъпност до здравеопазване и ограничен достъп до ресурси. 

Насилието в България

Брутални случаи на агресия изненадаха и нас в България, наред с екстремните валежи по Черноморието, мълниите и множестото катаклизми през изминалите месеци.

От традиционни виждания от патриархалното ни минало до заучени реплики като “жертвата си го е търсила” или “могла е да си тръгне по-рано”, факт е, че проблемът с домашното насилие разделя общественото мнение. 

И все пак насред нашите разнообразни виждания, фактите говорят, че за 2022 г. жертвите на домашно насилие са нараснали с 4 пъти, като само между януари и май 2022 г. регистрираните жертви на насилие са 1738, от които 1194 са жени, 409 деца и 135 мъже.

Фигура 3: Смъртоносно насилие над жени в България. Източник: Български хелзинкски комитет 

Защо домашното насилие не трябва да остане в семейството? 

Въпреки че семейството е най-ценното ядро, проблемът с домашното насилие не трябва да остава скрит зад четири стени. Дори и да не можем да се съпоставим емоционално с дадено човешко същество, проблемът ни засяга в дългосрочен план. От натоварване на здравните и социални институции до нежелани бременности и психични заболявания до дългосрочно обременяване и последващо криминално поведение у децата, свидетели на насилие, последиците от домашното насилие са последици за цялото общество. 

Наред с това не трябва да се забравя за връзката на финансовия фактор като отключващ фактор на прояви на агресия. Ето защо политиките и законите не само трябва да спомагат за равноправие и сигурност, но и да насърчават икономиката и директното насърчаване на труда и образованието, за да се избави обществото от скотското си съществуване и страх за физическо оцеляване. 

Само в едно по-сигурно, равноправно и функционално общество човек би обърнал внимание и на тези около него. Защото климатичните промени и бедствията не ни делят на пол, националност или възраст и всеки от нас, всеки момент би могъл да остане без доходи и без дом и би могъл да стане жертва на насилие.