Инфлацията у нас остава висока

справяне с високите цени. От БНБ посочват, че имат готовност за още мерки към банките, с които да се намали потребитеското търсене и кредитирането, а така и да се намали инфлацията. Експерти обаче изразяват съмнение, че тези мерки могат да окажат влиение, което да отвори пътя на страната към еврозоната от 1 януари 2025 г.

"Борбата с инфлацията изисква един по-дълъг времеви лаг и каквито и мерки да вземем сега, не бива да ги очакваме в рамките на следващите няколко месеца до излизането на конвергентния доклад. Тези мерки са закъснели според мен и трябваше по-смело де действа централната банка", каза проф. Надя Иванова.

    "Ние ще виждаме средносрочно една доста висока инфлация. Всички прогнози на големите институции - от ЕК, през Световната банка до нашето собствено министерство сочи, че ще има ръст в цените от порядъка на 2,3,4%, дори до 2026-2027 година", посочи Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика.

В краткосрочен план експертите не очакват охлаждане на имотния пазар у нас.

    "Търговските банки ще отреагират на тези мерки вероятно с малко по-предпазлива и осторожна политика по-отношение на кредитораздаването с оглед на балансирането на състоянието на техните портфейли. Но лично аз съм песимист по отношение на това, че пазара на имоти ще претърпи радикална промяна по отношение на цените", коментира проф. Надя Иванова.

Този юни България очаква конвергетния доклад, който ще посочи дали страната е готова за еврото. Ако обаче има ново отлагане, от БНБ прогнозират неблагоприятно развитие на инфлацията у нас и ново затягане на мерките.