Квази Шенген ще ни коства вълна от бежанци с държавни привилегии и социални помощи: ВМРО

Уважаеми госпожи и господа,
На 05.01.2024 г. в Портала за обществени консултации в сферата на „Правосъдие и вътрешен ред“ беше обявен за предварително обсъждане проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. След като се запознахме с предложените текстове изразяваме следното становище:
Заради приемането ни в Шенген българското правителство  предлага да либерализира режима за приемане и регистриране на нелегални мигранти. В портала за обществени обсъждания и консултации на 05.01.2024 г. е публикуван законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Основният аргумент за това е хармонизиране на българското законодателство с европейското, както и изпълнение на препоръките на ЕК. Това е формален мотив, за благозвучност. Всъщност в мотивите към законопроекта в т. 2 „Цели“ е записано „Основната цел на настоящия законопроект е да въведе препоръките на Европейската комисия за преодоляване на пречките пред присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, като оптимизира производството за международна закрила и по-специално чрез прецизиране на основанията и правилата на провеждане на ускореното производство и привеждането им в съответствие с общностните основания, уредени в Директива 2013/32/ЕС, както и пълното транспониране на производството по допустимост, регламентирано в чл. 33, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС, понастоящем въведено единствено за производствата по последващи молби“.
Този параграф всъщност доказва и показва истинския мотив – изпълнение на условията за приемане на България в системата на Шенген. Практически този мотив е в пълно противоречие с публичните твърдения на членове на ЕК и представители на държави членки, че България от 2011 г. е „технически готова и е изпълнила всички критерии за членство в пространството“. Многократно това е обявявала ЕК. Т.е. настоящата законодателна инициатива е за изпълнение на нови условия, които са били поставени въпреки положителната оценка, че България е изпълнила формалните и юридически критерии. Доказателство за това е и фактът, че в оценката за въздействие е посочено, че законопроектът не е част от законодателната програма на МС, т.е. той е резултат не от планирани, а от нововъзникнали обстоятелства (изисквания). Кои и какви са тези нови условия, кой ги е поставил и какви са те по съдържание и обхват?
Възприетият нормативен подход се квалифицира като „оптимизиране“ и „прецизиране“ на текстове от ЗУБ, но практически либерализира режима за приемане, регистриране и пребиваване на лица, търсещи закрила. С други думи – улеснява се процедурата по приемане, регистриране и допускане на лица, търсещи закрила да пребивават на територията на Р България, както и да се възползват от социалната система за подпомагане. Практически това е заселване на такива лица на българска територия.
- Улеснява се предоставянето на хуманитарен статут – създава се текста на чл. 11 в законопроекта.
- Отпада т. 3 от чл. 13, ал. 1 – „твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата или лични подробности за изясняване на случая“. По този начин се ограничава оперативната самостоятелност на ДАБ да постановява откази в случаите, когато кандидатстващият практически не предоставя информация, укрива и затаява така.
- Отменят се т. 6 и 7 „6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) се представя с фалшива самоличност или използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай“. Практически така се допуска и се стимулира кандидатстващият да се позовава на неверни факти, обстоятелства, да се ползва от документи с невярно съдържание, фалшиви, да укрива факти и обстоятелства в своя полза. При отпадането на тези текстове – дори да се установи подобно поведение, за кандидата не следват неблагоприятни последици.
- Изменя се точка 12 в доста по-благоприятен режим за незаконно влезлите и пребиваващите. Отпада изискването незабавно след влизането да се явят или уведомят компетентните органи. Вместо това се залага неопределения термин разумен срок „е влязъл в страната не по законоустановения ред или е удължил незаконно своя престой и без уважителна причина предвид обстоятелствата, свързани с неговото влизане или пребиваване, не се е явил възможно най-скоро пред компетентен орган или не е подал молба за международна закрила“. Това практически дава възможност на всеки преминал незаконно държавната граница да се позове на хипотезата, че се е явил възможно най-скоро. От практическа гледна точка при залавяне от органите на реда на такива лица те могат да се позоват, че са заловени, докато възможно най-скоро са правили опити да се явят пред компетентния орган (например този в София за подаване на молба за закрила). Отваря се възможност за злоупотреба и неправомерно позоваване на така записаната хипотеза.
- Либерализира се процедурата за „събиране на семейства“. В редакциите на чл. 34 се въвежда възможността чрез интервю, без предоставяне на надлежни документи, да се допусне издаване на визи с цел събиране на семейства. В поправката в ал. 7 се добавя дори нова категория лица, които могат да получат визи, без дори да са роднини на бежанеца „или на другите лица, отговорни по силата на закона или обичая за непридружен или разделен малолетен или непълнолетен чужденец, се издават от българските дипломатически или консулски представителства след разрешението по ал. 4 и след представянето на документите по ал. 1 и декларация за поемане на задължение да се осигури жилище и издръжка на детето след събирането.“. Въвежда се опасна практика законно да се допускат в държавата чрез процедурата по събиране на семейства трети лица, които не са роднини, но са придружители на непълнолетни и малолетни.
- В преходните и заключителните разпоредби практически се отваря цялата социална система на държавата за достъп от бежанци – помощи за деца, социални помощи.
- С поправката в чл. 83 от настоящия закон се въвежда правилото, че веднъж регистрирани някога в България, бежанците остават вечно наши. Текстът е следният „които след връщане до държавата си по произход, в срока на временната закрила са влезли обратно в Европейския съюз през територията на друга държава членка“. Това е така, защото практически срокът на закрила може да бъде продължаван без ограничения. Възможни са хипотези, при които лица, получили закрила, ще ни бъдат връщани, ако бъдат установени в други държави членки и след 3-4-5-10 години. Друг е въпросът как практически може да се установи едно лице връщало ли се е въобще в държавата си по произход и кога. Практически записването на този текст благоприятства всички останали държави членки да връщат подобни лица в държавата по първа регистрация.
Законопроектът е изработен от Държавна Агенция за Бежанците (ДАБ). В срок до 05.02.2024 г. могат да се депозират становища, като в тази връзка депозираме настоящото становище.
Считаме, че проектът не е издържан от правна, логическа и практическа гледна точка, като предлагаме законопроектът да не се внася за разглеждане от Министерския съвет в този му вид, както и да не се внася изцяло и частично за разглеждане в компетентния да приеме поправки в закона орган – Народното събрание. Предлагаме Ви да бъде поставен обаче въпросът за законодателни изменения, регламентиращи, че лица, влезли нерегламентирано на територията на Р България, задължително се настаняват и пребивават в центрове от затворен тип до произнасяне по молбата за закрила. Също така предлагаме настоящите три регистрационно-приемателни центрове, разположени на територията на Столична община, да бъдат трансформирани в такива от затворен тип и да бъдат преместени в близост до българо-турската граница.