256,92 лв. от заплата на лице в домакинство, как средната е над 1000 лв?

По захаросаните данни на Националния статистически институт през 2017 г. средният годишен доход на лице от домакинството е бил 5585 лв. или 465, 41 лв. месечно. В това число влизат заплата, която на човек от домакинство излиза 256, 92 лв. плюс всякакви други източници като получаване на наеми и ренти, помощи, домашно стопанство и др. Как при това положение пак НСИ мери средната заплата като над 1000 лв. е истинска загадка. Както и друго: как при 465 лв. месечно разполагаеми, на човек му оставали за спестяване 370 лв. на година или 30,83 лв. месечно? Така ги пресмята стъкмистиката, защото според нея харчовете на човек в домакинство били 5217 лв. годишно или 434,75 лв. месечно. Социалният минимум е 570 лв., в София - 30% нагоре.

Според данните парите, които сме получили през 2017 г., са се увеличили с малко над 8% спрямо година по-рано, но при инфлация – вдигане на харчовете с 10 на сто по данни на статистиката. За последните 10 години – от 2008 г. до 2017 г., пък доходите ни са се вдигнали с 1,6 пъти, ако се вярва на НСИ, но също толкова – 160% скачат и разходите. Тоест, живеем както при Тройната коалиция.

Най-голям ръст пък има при парите, които даваме за вода, ток, горива, като сумата се увеличава 4 пъти. Така, ако през 2008 г. сме харчили 250 лв. за сметки, то сега от сметката ни излизат 987 лв. Двойно повече пари даваме за транспорт.

От НСИ уточняват, че настъпват промени в потреблението на българите. Оказва се, че ядем по-малко хляб и зеленчуци, а слагаме на трапезата си повече плодове и безалкохолни напитки. На годишна база расте и консумацията на алкохол – от 27,3 на 28,9 литра, както и на цигари – от 639 на 656 броя.

От данните става ясно още, че през 2017 г. в собствено жилище живеят 91,4% от сънародниците ниа 5,1% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3,6% от наблюдаваните домакинства – 2,3% на свободен и 1,3% на общински наем. Второ жилище притежават 9,1% от домакинствата.

В домове, построени преди 1990 г., живеят 92,2% от българите, като близо три четвърти (72,3%) са изградени в периода 1961 - 1990 година. Преди 1961 г. са построени 19,9% от жилищата, а изградените след 1990 г. са 7,8%.

Две - трети от българите живеят в дву- и тристайни жилища. В по-големи апартаменти, т.е. с четири и повече стаи живеят 21,5% от домакинствата в градовете и 43,9% - в селата. Гаражи пък имат 22,4% от домакинствата.

Автомобили имат 51,2% от наблюдаваните домакинства, като 4,3% притежават два и повече автомобила.