27 години по-късно пак е топло за ноември

Тези ноемврийски дни бяха необичайно топли, също като онези около 10 ноември 1989 г. Вятърът на промяната духаше ли духаше в най-буквален смисъл знаменателната есен, за която няма как да не си припомним в деня на 27-годишнината от старта на демократичните промени. Тези дни Божидар Лукарски, който е бил на 14 години в петък, на 10 ноември 1989 г., а днес по някаква случайност е министър на икономиката на България, заяви: „Ние свалихме комунистите”. Истината е, че в следобеда на този ден преди 27 години паркингът на резиденция Бояна беше почернял от мерцедесите (и тук-таме Волгите и Пежата) на онези, които освободиха Тодор Живков „с благодарности” след повече от 30 години като „първи партиен и държавен ръководител”. И така, вероятно без напълно да го съзнават, освободиха България от една епоха.

Също те 6 дни по-късно изключиха Живков от Партията, както всички наричаха по онова време БКП, въпреки че тя управляваше в коалиция с БЗНС, чийто лидер Петър Танчев беше първи зам. на Бай Тошо като държавен глава, а оранжевите министри бяха една-трета от правителството – държаха правосъдието, здравеопазването, земеделието, съобщенията.

Мина още месец и Тодор Живков влезе в ареста, после беше съден за раздаване на апартаменти и коли на хора като актрисата Аня Пенчева и режисьора на Хан Аспарух и Време разделно Людмил Стайков. Покрай него съдиха и някои от най-близките му съратници като последния му премиер Георги Атанасов, вицепремиера и построител на НДК в рекордни срокове Григор Стоичков, шефа на кабинета на Първия – секретаря на ЦК на БКП, члена на Политбюро и тъст на световния топмодел Ралица Балева – Милко Балев.

И досега това са единствените управници на България съдени, осъдени и лежали в затвора за управлението си. След това 27 години властва омерта’ – всеки идва на власт с обещанието, че ще търси отговорност от предишните властници и нищо не прави по темата.

Има ли нещо общо между 10 ноември 1989 г. и 10 ноември 2016 г., освен, че както беше написал литературният класик Радичков, и то се превърна в крилата фраза: „Ние пак сме тук”...Може би - силният вятър, а може би още нещо?

Борис Ангелов