Сестрата на Борис III била в Бялото братство

Битката влиза в световната военна история, защото нашата войска първа на планетата използва авиация в битка. Като герой от Първата световна война е пенсиониран с високия чин подполковник. Тогава се отдава на дъновизма. Чрез видната светска дама Султана Рачо Петрова – дъщеря и съпруга на министри и премиери, е приет на аудиенция при Царя. Борис III го взема за свой съветник, защото може да разчита на неговата искреност. Както се шегува – той знае, че единственият цар за Лулчев е Христос. Хороскопите на съветника спасяват Царя от атентата в черквата „Света Неделя”. През 1930 г. житейска трагедия – убийство на съпругата му от прислужница, обръща завинаги Лулчев към Бялото братство. Той никога повече не се прибира в къщата си.

Царският съветник става отшелник в градината на Дънов. Пише 15 книги – поезия, филисофия и трактати във връзка с бялото братство. Единствените хора, с които общува са Учителят и Царят. Покрай него на тази тема се запалва царската сестра. Княгиня Евдокия е милосърдна и добра по душа и учението на Дънов изключително й пасва. Тя няма мъж, а връзката с адютанта на брат й Първан Драганов, стигнал и до министър на външните работи, както и с бъдещия премиер Иван Багрянов също са основани на общата им принадлежност към Бялото братство. Тя не ще и да чуе светската мълва, според която Драганов е незаконен син на баща й Фердинанд, а Багрянов е бил любовник на бисексуалния й родител.

Евдокия е онова, което се нарича самарянка. Тя е милосърдна сестра по време на Първата световна война, покровителка и колекционерка на българско изкуство, майка на българската фотография. Помага цял живот на училища, читалища, сиропиталища, болници. Построява си къща с 5 дка двор съвсем близо до колонията на Дъновистите Изгрев. Нейните наследници и племенници Симеон и Мария – Луиза побързаха да продадат прекрасния имот в квартал „Изток”, използван по времето на соца съвсем по евдокиевски, за детска градина. Днес там има жилищен комплекс от затворен тип.

Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария завършва своя прадведен, богоугоден и здравословен живот в каноните на християнството и бялото братство на 87-годишна възраст в прекрасния немски град Фридриксхафен през 1985 г.

Тя надживява с 20 години дъновиста на двореца Любомир Лулчев. Осъден, но не на смърт, от Народния съд, той докарва до дълбоки старини и умира на 79 години.

Ала не само при Кобургите, ала и в семействата на комунистическите управници на България бъка от дъновисти. Тайната власт на духа продължава да владее България и за добро – подробностите в утре, в 18:00.