43,1% от българите имат нагласата да нарушават законите

 81% от българите са изцяло съсредоточени върху постигането на материални блага, и това се превръща в основен приоритет за тях. От друга страна, 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. На обратната страна, обаче, са останалите 43,1%, които имат явни нагласи за неспазване на законодателството, и ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите. Това показват резултатите от проект "Икономиката в сянка като девиантна практика" на екип от Института за изследване на обществата и знанието към БАН, цитиран от БГНЕС.

Резултатите от изследването показват, че едва близо 32% от попитаните българи смятат, че законите в страната са добре написани и лесно приложими на практика. Според авторите на изследването това е знак, че българското общество е с нараснала критичност към народните представители като законодателен орган и към законите като правни норми. "По-голямата част от обществото вече поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, обслужват интереса на обществто и са приложими на практика", показва още проучването.

Близо 19.8% от запитаните са абсолютно съгласни, а над 41% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят начин да го заобиколят и да постигнат своите цели. Почти 53% от българите пък смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари.

Проучването на Института за изследване на обществата и знанието към БАН сочи и още, че работодателите и дори работниците имат по-голяма склонност да спазват и зачитат законите. А учениците, безработните лица и дори домакините са по-склонни да имат по-фриволно поведение и открито да не зачитат и спазват настоящото законодателство. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и логична реакция на евентуалната пълна с пропуски и несъвършенства законова среда.

Според изследването в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа според поведението на хората:

    34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;

    6% считат себе си за иноватори;

    4% – за хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали;

    10% – за пасивни в социален смисъл;

    6% – като бунтари;

    16% – като преувеличаващи;

    18% – като неутрализатори;

    6% – като особено избухливи.

С изключение на хората, които се поддават на натиска на обществото, останалите модели на поведение представляват отклонение от социално приемливите норми и морални разбирания и склонност към нарушаване на правилата. Според изследването на учените, това разделение на групите в обществото е в резултат на безнаказаността вследствие на посегателството върху личната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната.