Държавата нарочно държи високите цени на горивата

     Държавата, а не веригите, са в основата на поддържането на толкова високи цени на горивата у нас  при рекордния срив на нефтените котировки. От една страна бюджетът е заинтересован да не губи ДДС. А всеки 10 ст. по-ниски цени на горивата са нещо като 100 млн. по-малко в хазната.  Би било добре тези пари, които се събират обаче да не отиват примерно за 60% повече средства за пътно поддържане, след като няма кой да чисти нормално пътищата.
Простата сметка показва обаче най-големия грях на държавата, откъдето тя би могла да вземе много повече пари, отколкото губи от падането на цените.  Поне 600 млн. лв. в контрабандно гориво са изтъргувани в сектора за година.  Как се разбира това ли?  Ами собственото ни производство на дизел е 60 %, а на бензин е 54%, както сочи безпристрастната статистика. В същото време обаче внесеният акциз за собственото производство е близо 4 пъти по-голям от този върху вноса. Къде отива разликата? Ами в ръцете на митничарите, контрабандистите и техните босове.

Чудно ли е, че 2 пристанища – едното в града на Ваньо Танов

-    шеф на митниците, са основните пунктове, откъдето всички знаят, че „тече” контрабандата на гориво?
Чудно ли е, че тези две пристанища са данъчни складове, но кой знае защо там ги няма така желаните публично от Ваньо Танев измервателни уреди?
Заради тази случайна или нарочна липса на контрол и отговорност от властите, потребителят плаща два пъти – веднъж загубите в бюджета от контрабандата и втори път – като зарежда скъпо гориво. А „на печелившите – честито”, както казват в тотото на спечелилите джакпот. Само дето в лотариите се печели веднъж или два пъти в живота, а в контрабандата на гориво – ежедневно, ежечасно и ежеминутно, както казваше другарят Ленин.
Разбира се, има и пазарни причини цените да не падат толкова бързо, колкото ни се иска. Според  данните на Националния статистически институт