Българска рекламна трагедия - в три части на единно изображение

Кошчето и найлоновите торбички

Oтляво на министър Николинка неизбежно се набива на очи едно черно кошче за боклук. Навярно то символизира атавистичния страх от смъртта, но и примирението пред факта, че всички ще отидем някой ден на бунището на битието, т.е. у гробищата. И ако кошчето символизира пръстта, при която като пръст ще се върнем, то черното найлоново чувалче е метафора на ковчега като вечен дом, който все някога ще изгние, макар и значително по-бавно от органичните материи.

До тях сценографът е поставил две торбички – една найлонова от козметичен магазин и друга, но тя вече хартиена и с герба на община Костенец, които трябва да ни наведат на аналогията с дихотомията на тленността и вечността. Тленността на хартиената торба е значително по-ценна и важна за общността, защото зад нея стои непреходният спомен за каменния зид, станал свидетел на една от най-героичните битки в  средновековната  българска история и случил се именно при Траянови врата. Найлоновата торбичка може да  символизира тъкмо обратното или да не символизира нищо, а да е там, защото в нея лелката от задния фон си чете внимателно написания от нея нелеп сценарий. През торбичките зрителският поглед плавно преминава към следващата смислова и композиционна единица, включваща един брой лелка, момче и няколко броя момичета.