8,3 млн. бг избиратели по адрес, а уж са 7 млн., които реално са 5,8 млн: още чудеса в списъците на ЦИК

там са регистрирани други осем души.
С това обаче абсурдът едва започва. Валя М. попитала за имената на хората, регистрирани на нейния адрес, но й било отказано, с аргумент, че това са лични данни, които не могат да й бъдат предоставени. Поискала тези хора да бъдат дерегистрирани. Пратили я в полицията, оттам - при кварталния, той пак я пратил обратно в общината, където всъщност се извършва регистрацията. Консултирала се с юрист, подала жалба, а общината открила процедура, назначена била петчленна комисия, включително с представител на полицията и кварталния. Говорили с домоуправителя, правили справки, в крайна сметка Валя била регистрирана служебно - "по изключение", след заключение, че наистина живее сама. Направили и едно писмено предупреждение до останалите 8 души да си променят регистрацията. Не им го пратили, защото техните актуални адреси са неизвестни за общинските власти, затова предупреждението било обявено на сайта и на таблото в общината.
Тези хора подлежат и на глоба, защото не са си сменили своевременно адресната регистрация, но глобата няма как да бъде наложена. В конкретния случай въпросните виртуални обитатели на жилището имат двойно гражданство, предполага се, че половината от тях живеят във Великобритания, останалите в Швейцария, установила по-късно жената. Никой не ги е виждал и чувал от поне 20-ина години, но те продължават да се водят и до момента на същия адрес, а фигурират и в изборните списъци на Красно село. На адреса са записани и непълнолетните им деца, които никога не са живели там, а просто служебно са записвани на адреса на родителите след раждането им в чужбина.
Собственичката на апартамента си дава сметка, че проблемът не приключва с регистрацията й "по изключение". С това "наследство" тя никога няма да може например да даде жилището под наем, защото наемателят ще иска да се регистрира. Не би могла да регистрира роднина при себе си, а е спорно и дали ще може да го продаде лесно. Същевременно се оказва, че тя не може да предприеме никакви мерки за дерегистрацията на другите, да подаде заявление или сигнал до администрацията, така че в един следващ момент, когато те поискат някаква услуга от държавата (например смяна на личната карта), това да се засече и да им се постави условие да спазят закона. Държавата не предвижда такава опция за засегнатите собственици, макар че очевидно не може или не иска да организира привеждането в ред на адресната регистрация.
Всичко може лесно да се реши с една електронна форма, на която всеки гражданин може с няколко клика да заяви новия си адрес едновременно до общината и до ЕСГРАОН - с електронен подпис или ПИК, казва Валя, която е компютърен специалист. Всъщност така е решен въпросът в редица държави в Европа и по света.