Войната, която започна с една голяма лъжа

43-тия американски президент Джордж Буш очевидно е искала тази война. По повод 15-та годишнина от инвазията в Ирак бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана припомни, че веднага след избирането си през 2000 година Буш посочва именно Ирак като един от двата си приоритета в областта на сигурността.

Следващата важна задача на американците е да убедят британските си съюзници. На среща при тогавашния премиер Тони Блеър, проведена на 23 юли 2002 година, шефът на британското външно разузнаване Ричард Диърлав докладва за поверителен разговор с директора на ЦРУ Джордж Тенет, от който станало ясно, че инвазията в Ирак е неизбежна. На което тогавашният британски външен министър Джак Стро отвръща, че няма достатъчно доказателства, че Саддам не заплашва нито един от съседите си и че той едва ли притежава повече оръжия за масово унищожение от Либия, Северна Корея или Иран. На военния вариант категорично се противопоставя и британският главен прокурор Лорд Голдсмит, който по време на въпросната среща казва следното: "Желанието за смяна на режима не дава правно основание за военна операция". Но премиерът Тони Блеър игнорира всички тези аргументи и в крайна сметка въвлича страната си в иракската война - в името на "особените отношения" със САЩ.

А Германия?

Официално Берлин е против тази война - тогавашният канцлер Герхад Шрьодер казва "не" на инвазията, което му донася победа на изборите през 2002 година. И въпреки това Бундесверът участва в иракската война: Германия предоставя пилоти и поема охраната на американските военни бази, което позволява на американците да хвърлят повече сили във войната. Бундесверът се ангажира и с логистична подкрепа, казва за ДВ бившият майор от Бундесвера Флориан Пфаф. Още от самото начало Пфаф е убеден, че няма да участва в тази нападателна война, нарушаваща международното право. Но когато информира преките си началници, че отказва да изпълнява нареждания, свързани с войната в Ирак, майорът е изпратен в психиатрия. През 2005 година Федералният административен съд в Лайпциг оправдава действията му: съдиите постановяват, че Пфаф е имал право да отказва съдействие в една война, която е смятал за незаконна от гледна точка на международното право”.