АФП: Загубените средства от ЕС налагат нов поглед към корупцията в БГ

Загубените от България стотици милиони евро от фондове на ЕС миналата седмица за провал в справянето с корупцията може да бъде „всяко зло за добро“, според анализатори, пише от София Весела Сергиева от Франс прес. Новоприетият член на ЕС, присъединил се към общността през януари 2007 г. е наблюдван отблизо от Брюксел за безопасността на храните и за сигурността на авиацията, но попадна под остри критики заради правосъдната си система и за провала да се справи с организираната престъпност и корупцията. „България се отличава от другите европейски страни, заразени от корупция по това, че институциите не наказват нарушителите“, заяви пред АФП Огнян Минчев, политически експерт от антикорупционната организация Трансперънси Инернешънъл. Преди 2 години, Европейското бюро за борба с измамите (ОЛАФ) предупреди София за българо-немска група, източила 7.5 милиона евро от предприсъединителната програма за подпомагане на земеделието САПАРД. Докато немските участници в групата бяха вече осъдени у дома, процесът срещу българите предстои. Тази седмица, един от няколкото съдебни процеса срещу бившия директор на софийската „Топлофикация“, обвинен в пране на пари, не можа да започне поради процедурни грешки. Процесът срещу шефа на пътния фонд, Веселин Георгиев, който се предполага да е сключвал договори за стотици милиони евро с фирмите на брат си, все още не е започнал. Този случай, както и ареста през януари на двама представители на същото звено, поискали 50 000 лева подкуп, за да одобрят архитектурен проект, доведоха до спиране на плащанията за София от страна на ЕК. Двамата бяха осъдени през тази седмица, но се разглеждат като „дребни риби“. Дори министерството на вътрешните работи бе разтърсено от скандал в началото на 2008 г. след разкрития, че високопоставени служители са възпрепятствали полицейски разследвания чрез изтичане на чувствителна информация на ключови заподозрени престъпници. Вътрешният министър Румен Петков подаде оставка след като призна, че е имал контакти с бизнесмени от сенчестата икономика, давайки повод за призиви за „спешни действия“ от страна на ЕС и гневни коментари в международната преса. Тези повтарящи се скандали и загрижеността за възможни злоупотреби принуди изпълнителното тяло на ЕС да замрази 825 милиона евро в селскостопански, пътни и регионални субсидии за развитие през юли. Но стъпката на Брюксел от миналата седмица да отреже 220 милиона евро, отделени за София въпреки всичко дойде като шок, предизвиквайки опасения от страна на финансови анализатори, че това ще навреди на чуждестранните инвестиции. Стъпката „уронва имиджа на страната и заплашва да повлияе на чуждите инвеститори, които и бездруго вече се колебаят“, заради икономическата криза, казва Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. България неотдавна изрази надежда, че ЕС може да размрази фондовете след като бе създадено специално звено от прокурори, които да разследват злоупотребите с европейски средства и прокара първия в страна закон за конфликта на интереси. „Дълбоко съм разочарована. Решението е изключително несправедливо и то не взема под внимание напредъка, резултатие, промените и усилията, положени през последните няколко месеца“, заяви през изминалата седмица вицепремиерът за управление на фондовете на ЕС Меглена Плугчиева. Стъпката ще затрудни по-нататъшните усилия за реформи, добави тя. Комисията вече предупреди, че София може да загуби нови 340 милиона евро, замразени тази година, както и известна част от заделените за България до 2013 г. 11 милиарда евро. Анализаторите обаче изглеждат далеч по-малко загрижени за орязваните средства. „Лошата новина ще има положителен ефект в дългосрочен аспект“, заявява Огнян Минчев. „Това е предупреждение към всяко българско правителство, че само привидността за реформи и за съобразяване с европейските норми е неприемливо“. Председателят на КРИБ Иво Прокопиев отбелязва: „Парадоксално санкциите от Брюксел ще са в интерес на бизнеса и на българите: без ефективни институции България не може да просперира.“ /БГНЕС