Агоп Каспарян: За четири години Нинова нито се предаде, нито се продаде

Каква е симтоматиката, която разкриват кадровите рокади в кабинета "Борисов 3" днес?

Когато говорим за симптоматика, обикновено говорим за болест и нездравословно състояние, вие много добре започнахте – имаме един „болен“ кабинет, който според мен има склонност към кадрови промени (около 10 от началото на кабинета). Реално, не виждам тези промени до какво добро ще доведат, дори напротив. В тази динамична обстановка това може да има негативен ефект – защото всеки знае, че  при смяна на ново работно място, обстановка и т.н е нужно време за адаптация.

Последните кадрови промени очевидно се правят под натиск – от протести, недоволството на будните граждани и бизнеса. Борисов е видно притеснен и това е белег за криза. Едва ли преди дни е разбрал за зависимостите или несправянето с работата от години, които обяви като основни аргументи за смените.

Държавата се намеси във водно-енерегийния сектор сериозно. От ДПС остро възразиха на поправките в Закона за енергетиката. Знаци за какво са това?

Знаци за сериозно напрежение по оста Борисов-ДПС. Той винаги е бягал като дявол от тамян от всякакво публично обвързване с ДПС. Толкова рязко досега не се беше разграничавал – смяна на министри, отнемане на студения резерв от ТЕЦ-а на Ахмед Доган. Нека припомним, че държавата плати от 2017 до днес 53 млн. лв за 5 включвания на ТЕЦ „Варна“. Това, което видяхме като общество е, че енергетиката е изцяло „политика“.

Явно от ДПС са изнервени от случващото се. Или ще се реформират или ще влизат в още по-голяма криза, защото разривът с единствения им нещо като партньор от последните години, визирам Борисов, показва голяма риск за бъдещето им. С уговорката, че всичко, което се случва не е само театър, за да се успокои общественото мнение и акциите на Христо Иванов.

Какви възможности има към момента опозицията, за да отговори на тези процеси в политическата криза?

Да поддържа курса Нинова. Както казва един политолог, за четири години тя нито се предаде, нито се продаде. И то в много тежка ситуация на поддържане на последователна опозиция на управляващите и борба за удържане на апетитите на вътрешната опозиция. Времето доказа, че е права

Веднага се аргументирам с факти – в последният парламент парламентарната група има 80 депутата, предходният помним - 39. Добавяме избора на Румен Радев за Президент. Също така от нито един областен кмет на последните избори БСП вече имат 4, както и бройката на евродепутатите им от 4 се покачи с още един на 5 и последно спечелиха и районен кмет в София.

От случващото се в БСП до голяма степен зависи и това, което ще се случва в страната до следващите избори. Много важно е сегашното ръководство да се справи със зловредната роля на вътрешната опозиция, която обслужва чужди интереси и говори с мантри, които никой не разбира.

Въпросните 29 млрд., които трябва да очакваме в следващите 7 години, доколко са адекватни те като размер и какви мерки трябват, за да се гарантира целесъобразното им разходване?

Нека започнем от малко по-далеч. Вие чухте ли г-н Борисов предварително да изразява прогноза за каква сума отива да се „бори“ на срещата? Защото аз не чух и реално тръгна с идеята, че при какъвто и да е резултат, той може гордо да се самообяви за победител.

Всъщност 29 млрд лв, са разпределени на база на усвояемост на предходни периоди.

Правителствата с премиер Борисов  дотук обхващат два програмни периода и резултатите са катастрофални. Последните данни са за усвоени едва 40.78% от парите определени за България от ЕС, като тук не включваме корекциите, които са бол. Именно сектори в които се очаква най-голям спад, най-големи суми за разпределение са с най-нисък процент на усвояемост в предходния период (Програма за развитие на селските райони – около 22%, Морско дело и рибарство – около 24%, екопрограмата 30%, образование и наука 45%).

Нещо изключително важно – новите пари ще бъдат достъпни след изготвянето на национален план за възстановяне, който трябва да бъде одобрен от Брюксел.

Тоест реално без такъв план, ние за момента получаваме 0 лева. Отделно се въведе и т. нар „Ръчна спирачка“ или казано по-просто парите могат да бъдат спрени ако реформи по модернизация на икономиката и адаптация към “Зелената сделка” не се осъществяват.

Ето тук идва и голямото предизвикателство – как и кой и кога ще напише тази програма и след това как ще бъдат усвоени тези пари. Кой ще контролира този план ?

Защото въпреки безвъзмездните суми, тези суми трябва да бъдат защитени с правилни, адекватни програми и проекти от които зависи голям дял в растежа на икономиката за идните години. Тоест, в нашия случай не е важно само колко ни отпускат, а колко имаме капацитет да си вземем.

Интервю с Агоп Каспарян дадено за Актуално.ком