Алфа Рисърч: Обществеността не познава спора за Закона на културното наследство

Широката общественост не е запозната в подробности с обсъждането на Закона за културното наследство, показва проучване на Алфа Рисърч, проведено в страната в периода 6-12 октомври и обхванало 1050 пълнолетни жители на страната. Равнището на информираност е в границите на интереса към повечето специализирани закони, регистриран при социологически проучвания, обобщават от Агенцията. Около 3% от българските граждани са сравнително добре информирани. В средите на интелигенцията, свободните професии и частните собственици, които следят по-активно обсъжданията, този процент се покачва до 20 на сто. Други 27% от анкетираните са запознати, макар и не в детайли, но с основните тези в дебатите по закона. Въпросът, предизвикал едни от най-ожесточените спорове при обсъждането на новия закон – как да бъдат съхранявани археологическите движими паметници на културата, разделя общественото мнение на две основни групи. Най-многобройни (49.2%) са поддръжниците на тезата, че държавата трябва да изземе археологически движимите паметници на културата – национално богатство и да ги съхранява само в държавни музеи. Вариантът, който се поддържа от вносителите на закона – хората, които притежават такива археологически паметници да могат да ги държат, но без да имат право да продават онези от тях, за които нямат документ за собственост, се ползва с подкрепата на 24.3% от населението. Едва 3.9% са на мнение, че всеки трябва да може да се разпорежда сам с паметниците на културата – национално богатство, които притежава, независимо от това как ги е придобил. Позицията, защитаваща де факто национализацията на частно притежаваните археологически паметници на културата, преобладава сред всички социални групи, с изключение на частните собственици, заемащите висши ръководни длъжности и следящите внимателно дебатите по въпроса. При последните три групи, макар и с малко, надделява втората позиция, регулираща правата на държателите. Възможно е при една при по-разгърната и детайлизирана аргументация от страна на вносителите, вариантът, защитаващ правата на държателите, да бъде подкрепен от повече хора, в противовес на най-радикалния – национализацията. Категорична обаче е съпротивата на обществото срещу третия вариант – свободното разпореждане с такива предмети, независимо от начина на тяхното придобиване. /БГНЕС