Българи и унгарци най-недоволни от живота

Българите и унгарците са най-недоволните от живота си европейци, а най-доволни и щастливи са датчаните, сочи оповестеното днес европейско проучване на качеството на живот (EQLS).

То е изготвено от Юрофаунд  – Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, която е орган на Европейския съюз.

Средното равнище на удовлетворение от живота на европейските граждани е 7,1 по скала от 1 до 10, се посочва в прессъобщение на сайта на Юрофаунд.

Според проучването няма разлика в равнището на задоволство от живота при жените и мъжете, но при хората на възраст между 50 и 64 години се отчитат по-ниски нива на удовлетворение, както и при хората, които не могат да работят, безработните и самотните родители.

Равнището на оптимизъм и щастие е спаднало с над 20 процента в някои страни от ЕС, а над една трета от хората отчитат влошаване на финансовата си ситуация през изминалите пет години.

Резултатите от анкетата до голяма степен отразяват икономическата реалност, като най-оптимистично настроени са гражданите на Дания и Швеция, а най-песимистични са гърците, италианците и португалците.

Проучването дава една обща картина на живота според европейците през последните пет години на икономическа криза. Анкетата обхваща 27-те страни членки на ЕС както и седемте страни кандидатки за членство.

В сравнение с последното проучване през 2007 година повече хора, които са имали добри доходи и качествени домове, сега се борят с безработицата, дълговете и несигурност, свързана с жилището, а достъпът им до услуги е по-труден, се посочва в прессъобщението.

Според проучването за много хора е по-трудно да "свържат двата края" - 7 процента изпитват големи трудности. Сред отделните страни членки се наблюдават значителни разлики - от 22 процента в Гърция до 1 процент във Финландия.

Повечето европейци (70 процента) посочват в анкетата, че биха поискали пари назаем от роднини и членове на семейството, а 12 процента отбелязват, че биха се обърнали към приятел, роднина или някой друг, а 8 процента биха поискали от компания,

предоставяща такава услуга. Десет процента отговарят, че няма да могат да помолят никого, като това важи в особена степен за 15-те процента от анкетираните, които са с най-ниски доходи.

Повечето европейци определят здравето си като "добро" или "много добро" (64 процента). Все пак 9 процента отбелязват, че здравето им е "лошо" или "много лошо", като делът на жените е по-голям (10 процента), отколкото на мъжете (8 процента).

Доверието в обществените институции, правителството и парламента също доста е намаляло в ЕС. Най-големи са спадовете в страните с най-сериозни икономически проблеми като Испания и Гърция, отбелязва Юрофаунд.