БГ може да плати 1 млрд.евро неустойка за отказ от "Белене"

 Договорът за АЕЦ “Белене“ включва плащането на неустойка, ако българската НЕК се откаже от проекта, разкриха пред “Комерсант“ два източника, запознати с договореностите. От НЕК може да се поиска да плати компенсации за поръчаното оборудване, като размерът на неустойката може да достигне 1 милиард евро.

Българският премиер Бойко Борисов съобщи, че страната му се отказва от големите проекти с Русия – АЕЦ “Белене“ и петролопровода Бургас-Александруполис. Официалните решения затова още не са взети. Но фактически България не финансира проектите от 2009 г., откакто правителството на господин Борисов смени кабинета на Сергей Станишев. Също така България сега смята за по-малко важен и третият ключов съвместен енергиен проект – газопроводът “Южен поток“. Тя се интересува повече от “Набуко. В петък премиерът остро критикува двата основни руско-български енергийни проекта. Както съобщиха българските медии, след среща с посланиците на страните от Европейския съюз, премиерът е заявил, че София се отказва от петролопровода Бургас-Александруполис и замразява строителството на АЕЦ “Белене“. Той уточни, че маршрутът на петролопровода преминава през защитени природни територии и не е бил одобрен от жителите на Бургас, добавяйки, че ефективността на проекта е под въпрос. “Могат да минат десетки години преди проекта да стане рентабилен“, каза той. АЕЦ е замразена, добави Борисов, “тъй като ние продължаваме да търсим чуждестранен стратегически инвеститор“. Освен това, “не е ясно, кога България ще си върне парите, които ще вложи в Белене“, отбеляза премиерът. София почти не участва в проекта за строителство на петролопровод от Бургас за гръцкия Александруполис от началото на 2009 г., когато на власт дойде правителството на Бойко Борисов. Проектът е замрял на стадий техническа и икономическа обосновка. По данни на “Транснефт“ дългът на София достига 4,88 милиона долара. Тръбопроводът трябва да бъде дълъг около 280 км, капацитетът му – 35 милиона тона петрол годишно /с възможност за увеличаване до 50 милиона тона/, цената – около 1 милиард евро. В края на 2004 г. Русия, България и Гърция подписаха меморандум, а през март 2007 г. бе създаден операторът Trans-Balkan Pipeline B.V. /51% има Русия, по 24,5% - Гърция и България/. През август 2009 г. Русия заяви, че се присъединява към друг проект за петролопровод, заобикалящ проливите, Самсун-Джейхан /мощност – 75 милиона тона годишно участник - италианската ЕНИ, турската Calik, “Транснефт“ и “Роснефт“/. През пролетта вицепремиерът Игор Сечин оцени проекта на 3 милиарда долара. Но Русия не желаеше да се откаже от тръбопровода през България и Гърция: по него трябваше да се транспортира по-скъп, с ниско съдържание на сяра петрол от КТК, а евтиният Urals искаше да насочат през турската тръба. Кога ще започне реализацията на проекта не е известно, участниците не могат да се договорят за условията. Икономиката на транспортиране на петрол по тръбопровода за момента не е ясна, разяснява Валерий Нестеров от “Тройка Диалог“, добавяйки, че необходимостта от разтоварване на суровината от танкера в тръбопровода и обратно може да направи транспортирането по-скъпо, отколкото танкерните превози. Строителството на АЕЦ “Белене“ също е спряно от 2009 г., когато от проекта излезе германската RWE. Контролът /51%/ остава в ръцете на българската НЕК, чийто подизпълнител е руската “Атомстройекспорт“ /АСЕ/. Цената на АЕЦ, според договора от 2008 г., достига 4 милиарда евро, Русия предложи на България да финансира строителството за сметка на кредит или да купи дял в атомната централа. Сега АСЕ подготвя площадката за започване на работата, поръчано е част от оборудването. Договорът с НЕК за подготовката на строителството изтича в края на септември. Вицепрезидентът на АСЕ Генадий Тепкян заяви, че при започване на финансирането компанията е готова да започне работа от 1 октомври. Бойко Борисов не взе отношение към третия голям енергиен проект между Русия и България – участъка от газопровода “Южен поток“. Но в събота това направи българският заместник-външен министър Марин Райков, по думите на който, европейският газопровод “Набуко“ е по-важен за неговата страна. На преговорите между Москва и София винаги са се обсъждали всичките три проекта, макар официално да не е потвърждавана каквато и да било връзка между тях. Впрочем, разговорите по “Южен поток“ спряха още преди година заради разногласията, кой ще държи контролния пакет акции в съвместното предприятие с България, кой ще получи земята, върху която ще бъде построен газопровода, и кой ще определя транзитната такса за транспортирането на газа. Господин Райков отбеляза в събота, че “Южен поток“ “повдига много въпроси“, макар в “Газпром“ да твърдят, че преговорите продължават. Руските власти за момента не са реагирали официално на демарша на София. Източник на Интерфакс в МВнР заяви, че официални уведомления от българските власти по тези въпроси не са получавали. Не са получени и от “Транснефт“, но признават, че България “в последно време се отнася прохладно към проекта“. “Росатом“ също не беше учуден от новата информация в изказванията на българския премиер. Договорът за Белене включва плащането на неустойка, ако НЕК се откаже от проекта, разкриха пред “Комерсант“ два източника, запознати с договореностите. Могат да поискат от НЕК да компенсира разходите, като например поръчката на оборудване, отбелязва един от събеседниците на “Комерсант“. Обемът на претенциите може да достигне около 1 милиард евро, предполага той. Да се оцени колко ще продължи процеса за получаване на неустойка в рамките на договора за АЕЦ е трудно заради недостатъчната информация, смята съдружникът в юридическата фирма Salomon Partners Антон Клячин. Той уточни, че не е известно в какъв съд или арбитраж ще се разглежда делото и правото, на коя държава ще бъде използвано по отношение на договора. Русия може да замени Бургас-Александруполис с проекта Самсун-Джейхан, смята Максим Шеин от “Брокеркредитсервис“. Ситуацията около АЕЦ той свързва с желанието на България да получи допълнителни предимства в рамките на “Южен поток“. България има възможност да промени позицията си. След като думите на премиера на страната бяха разпространени от световните информационни агенции, министърът на икономиката и енергетиката на България Трайчо Трайков заяви: “Не мога да повярвам, че той е казал това“. Министърът уточни, че правителството не е взимало официално решение за излизане от проектите. От българското министерство на финансите отбелязаха, че очакват по този повод разяснения. В крайна сметка вечерта самият Бойко Борисов потвърди пред ИТАР-ТАСС, че окончателно решение за Бургас-Александруполис няма /за АЕЦ не беше споменато/, то ще се вземе, когато завърши екологичната оценка на проекта. Но премиерът подчерта, че той е “нерентабилен“.