Бизнесът е против увеличение на МРЗ на 933 лева от 1 януари

Представители на бизнеса се обявиха против предвиденото от правителството увеличение на минималната работна заплата от сегашните 780 на 933 лева от 1 януари 2024 година, предаде БНР.

Преди дни проектът на правителствено постановление за повишението беше публикуван за обществено обсъждане.

Според разпространена от Съюза за стопанска инициатива позиция ръстът на минималната заплата ще увеличи сивата икономика, а в редица региони на страната ще стане близка до средната в тях.

Предложението на кабинета за ръст от над 150 лева на най-ниското възнаграждение е в изпълнение на новия механизъм за определянето му, който влиза за първи път догодина.

Според него минималната заплата е 50 процента от средната за период от 12 месеца.

От Съюза за стопанска инициатива обаче смятат, че прилагането в практиката на новия механизъм може да се окаже пагубен за голяма част от малкия и среден бизнес в цели региони у нас, както и да доведе до фалити на фирми.

Това повишение засяга поне 20% от наетите у нас и ще се отрази негативно на работодателите в малките населени места и в сектори с ниска добавена стойност.

От Съюза предупреждават, че за работодателите освен разхода за самата заплата, нарастват и вноските за осигуровки.

При повишаване на МРЗ до 933 лв. и запазване на данъчно-осигурителната тежест разходите за труд на работодателя ще се повишат до 1109,51 лв.

Тоест нарастването на разходите за труд ще бъде 181,93 лв. на месец (2 183,16 лв. на година).

Минималната заплата не трябва да изпълнява социални функции и се определя от производителността на работниците и служителите, а не от необходимата им покупателна способност, посочват представителите на бизнеса.

Синдикатите обаче настояват дори за още по-висока минимална заплата.