Чакаме антикризисна програма

Точно 1 месец мина от избора на правителството на Бойко Борисов. Кабинетът се радва на 43% доверие сред българите, сочи проучване на Галъп, публикувано от в. Класа вчера.

1 месец след старта Министерският съвет още не е извадил антикризисен план. Някои от министрите и без него вече действат по своите програми. Най-активна е Нона Караджова, която получи нелеката задача да оправя батаците на ДПС в екологията.

Със замах стартира и министърът на земеделието Мирослав Найденов. Той първо огласи какво стопанство заварва. Ред е на прокуратурата да развали олигархическите заменки, които той оповести. Едновременно с това обаче агрошефът започна да действа по програмите, които всъщност са политиката на институцията. Специално внимание ще бъде отделено на развитието на селските райони, което 20 години е извън обсега на властта.

Програма за възраждането на просветата пък е политиката, която ще провежда образователният министър Йорданка Фандъкова. На 15 септември тя ще представи основните посоки, които последните 20 години никой така и не потърси.

Край на фалшивите статистики за намаляваща престъпност обяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той е човекът с най-голям административен опит в ресора си и вероятно най-бързо ще се справи не само със създаването на програма, но и с осъществяването й. Единствената клопка, която сам си сложи още преди изборите, е обещанието да вдигне полицейските заплати. Те и без друго са доста високи на фона на останалите в страната, а срещу тях определено хората не получават качествена услуга.

Борбата за бъдещето на БДЖ вече е ежедневие за транспортния министър Александър Цветков и сигурно ще го съпътства през цялото време на този пост. Опитът на заместник – кмет на София с хроничните проблеми на градския транспорт вероятно ще му помогне да се справи с мисията, която 20 години се смята за невъзможна.

Финансовият бос Симеон Дянков вчера представи пред кабинета рамката, в която вижда развитието на страната в следващите години. Специалистите веднага откроиха две разлики в предизборното и следизборното му говорене. Първата – отказът от споразумение с МВФ, което той смяташе за задължително, а това говори, че хазната не е в чак толкова лошо състояние. И втората – отказът от рязко сваляне на осигуровките с 5%. Сбъднаха се лесните пророчества на днешната опозиция за замразяване на пенсиите и заплатите.

Въпросът е дали скоковете в цената на петрола няма да доведат до инфлация и ако това стане, как властта ще удържа положението. Изобщо, трудно ще бъде на министъра, когото вероятно заради лош пиар вече започнаха да наричат Поразяващата уста като Виденовото вице Румен Гечев, да обяснява защо се прави точно обратното на това, което Бойко Борисов декларира пред нацията при избора на кабинета: “стимули за професионална активност на гражданите” и “устойчиво нарастване на пенсиите”.

Нещо повече, при обещана в същата декларация “активна социална политика” се оказва, че точно за най-засегнатите от кризата – безработните, от догодина обезщетенията ще падат между 10 и 20%. Не е случайно, че първото търкане в кабинета дойде по тази линия – срещу финансист номер едно и неговите прекалено консервативни идеи се обяви социалният министър Младенов, който е бивш синдикалист. Неговият профсъюз Подкрепа категорично заяви, че скача на стачка, ако мине намалението на осигуровките, съчетано с другите замразявания и орязвания в сектора.

Много главоболия на премиера ще създава липсата дори на бегла идея за програма от страна на неговия мегаминистър Трайчо. Той първо спря всички руски проекти в България, после обяви, че всъщност не е имал това предвид и даже би си купил акции на АЕЦ Белене. Покрай войната на министъра срещу шефа на АЕЦ Козлодуй пък дори се получиха директни закани за стачка на работещите в централата. Това по отношение на единия ресор – енергетиката, в който се очаква да е най-подготвен.

В икономиката също имаме екзотика – онзи ден Трайчо обяви, че ще прави всичко за спасяването на Кремиковци. Той си представя държавата да се откаже от претенциите си за 700 млн. към това частно предприятие, продадено за 1 долар, за да улесни също така частните, и то чуждестранни, облигационери. Това са хората, които държат финансовите дългове на комбината. Техните интереси ли трябва да защитаваме или да затворим най-накрая тази прескъпа отрова за София, както настояваше като кмет и Бойко Борисов?!

В туризма, третия Трайчов ресор, още с първото му изявление за излизане на отрасъла от “сивия сектор” настанаха бунтове и въстания. Все пак половинката на премиера и фамилията на близкия му приятел Валентин Златев са едри собственици в бранша, който дава 14% от БВП и храни 700 000 души. И без съмнение са изрядни данъкоплатци. Съсобственик на хотел е и самото вице Симеон Дянков, който поради приятелството си с Трайчо го е посочил за шеф на мегаминистерството.

Големи ядове се очертават и в здравеопазването. След прекрасния пример, който даде с първия си ход – поемане на трансплантациите от държавата, новият министър Нанев оплете конците, като остави финансовото спасяване на болниците в ръцете на самите болници. Техните дългове бяха сериозно намалени при предното правителство, но преди всичко са резултат на закъснели плащания от Здравната каса и от бюджета. Липсата на програма за реформи в най-тежкия сектор пролича при лансирането на невчесаната мисъл на министъра за касата като бъдеща дирекция в министерството. Това е неразбиране на модела на здравно осигуряване изобщо, който в модерните си варианти предвижда дори и наличие на частни каси, заедно с държавната.

Реорганизацията на европейския ресор и липсата на програма в него също е голям проблем. Едва в понеделник, на 28-ия ден на управлението, започна работа секретар по координирането на работата с Брюксел. Тепърва ще си прави екип. 2 месеца пауза при работата с еврофондовете, която и без друго не върви, обрича на скромни шансове получаването на пари от Европа тази година. Ако дойде нещо, ще е онова, което договори Плугчиева през май - юни.