Черно море става новата арена на сблъсък

         Черно море се превръща в новата арена на сблъсък на цивилизациите, прогнозира в интервю за руския Първи канал Джордж Фридман – шеф на агенция Стратфор и смятан за най-актуалния и най-точния в прогнозите си геополитик на нашето време, лидер на мозъчен тръст, наричан още „частното ЦРУ”. Мнозина го смятат за стратега на администрацията на САЩ в областта на сигурността.

Според авторитета от една страна наблюдаваме съсредоточаване на силите на НАТО край бреговете ни ( не само щатски бойни кораби влизат в морето, но и ние ще правим нови, а президентът Плевнелиев обеща участието ни в обща военна структура с две други черноморски държави – Румъния и Украйна, която пък в понеделник заплаши със съд за измяна командира на своя флот), чийто апотеоз се очаква да бъде изграждане на огромна военноморска база в Одеса. От друга, Русия овладя Крим и най-важното му пристанище Севастопол, а чрез моста при Керченския пролив ще изолира Черно от Азовско море, което планира да остави само за себе си. От трета, Турция осдъществява спешна и многомилиардна програма за инфраструктурно развитие на своето крайбрежие с нова магистрала, нови портове, нови селища и нови курорти, както и нови армейски подразделения по подценяваната досега от нея ивица. От четвърта, пътят на „бежанците”, иначе казано – на ислямисткото нашествие, се движи от Близкия Изток през Турция и Черно море към покоряването на Европа. За него ЕС е слаб и нежизнеспособен, а шансът му е светкавично да покаже сила и лидерство, докато Близкият Изток не го е залял и унищожил.

Всъщност, още от 18 в. се водят периодични войни в и за Черно море, което в Голямата игра на Англия, след това – на Щатите, срещу Русия е наричано „мек пояс” на червената империя.

Фридман бил склонен да промени прогнозата си за разпадане на Русия до 2020 г., тъй като Путин се оказал изненадващо добър да отиграе по печеливш начин възможно най-слаби геополитически карти през последните две години.
Шефът на Стратфор смята, че Китай е пред дилема – според него 40-годишното икономическо чудо е на път да се спука като балон, от който той очаква да изтекат огромни пари и да произтече диктатура. Той смята, че икономически Европа и Азия ще имат продължаващ труден период, докато Западното полукълбо ще има време на благоденствие.