Д-р Желев: Спорът на Гърция и Македония - война между две митологии

По време на XI международна конференция на Балканския политически клуб “Македония по пътя към НАТО и ЕС”, която се проведе на 20 – 21 февруари в Охрид д-р Желю Желев, президент на България (1990 – 1997), президент на Балканския политически клуб произнесе слово "Международното значение на членството на Република Македония в НАТО и ЕС, съобщиха пред БГНЕС от фондацията на Желев.

Следва пълния текст на словото на д-р Желю Желев:

Твърдото ми убеждение е, приемането на Република Македония за пълноправен член на НАТО и ЕС е необходимо не само на самата нея, то е необходимо за целия Балкански регион. Защото става дума за сигурността и стабилността и на нейните съседи – близки и по-далечни. Обратното, т. е. ако тя не получи за пореден път покана, това неизбежно може да я тласне към вътрешна дестабилизация, и то на етническа основа. Имам предвид призивите на някои среди сред македонските граждани от албански произход федерализация и кантонизация на страната и в по-крайния случай за отцепване от Македония. Това няма начин да не разпали нов пожар на Балканите, този път от територията на Република Македония.

При такъв сценарий обаче няма начин конфликтите да се ограничат само в пределите на Македония. Когато една страна кандидатства за членство в НАТО или ЕС или пък и в двете едновременно, какъвто е случаят с Република Македония, изискването към нея е освен да е демократична държава с пазарна икономика, тя да няма никакви нерешени проблеми със своите съседи. Мисля, че Република Македония е такава страна. Но ето че една от нейните съседки – Република Гърция, намира, че тя самата има неуредени проблеми с Македония. Тя смята, че македонската държава няма правото да се нарича Република Македония – име, с което тя е съществувала като една от републиките в югославската федерация в продължение на близо половин век след Втората световна война. И след разпада на федерацията, когато тя става самостоятелна и независима държава, тя си запазва същото име на “Република Македония”. По същия начин през 1992 г., когато Европейската общност разглеждаше въпроса за признаването на бившите югославски републики като самостоятелни и независими държави, Македония не се оказа сред признатите, макар че тя, както заключи арбитражната комисия на Бадентер, тя заедно със Словения най-пълно отговаряше на критериите, изработени от Европейската общност. Спорът за името на Република Македония, който се води между Атина и Скопие вече 17 години, се превърна в същинска война между две национални митологии. Това е много неприятно и досадно, защото и от двете страни се използват митове като оръжие за постигането на политически цели и правене на политика.

Гърция смята, че с приемането на името “Република Македония” Скопие прави покушение върху нейното историческо наследство от Античността, в това число и върху името на древната държава Македония. Македонците пък смятат, че след като са приели името на своята държава като “Република Македония”, автоматически стават преки наследници на държавата на Филип ІІ и Александър Велики и то във всичко. Това на свой ред ги тласка не само да наименуват важни обекти като летището на Скопие и част от автомагистралата по линия на Коридор 10 на името на Александър Македонски, но и да съчиняват нови митове, които звучат съвсем абсурдно като този за “7000 години македонски писменост”; “македонците като най-стария народ на планетата земя”; “Само Слънцето е по-старо от Македония”; “мистичната тайна на Слънцето я разбират само македонците”; “розетският камък, който съдържа надписи на 3 езика, древноегипетски, старогръцки и непознат език – непознатият език макар и все още неразчетен, е припознат като древномакедонски”1

Истината е, че нито едните, нито другите имат основание да претендират за наследството на антична Македония, още по-малко пък да се обявяват за техни правоприемници.

Гърците нямат това морално право, защото античните гърци и македонците са били съвсем различни племена и между тях не просто е имало вражди, а са водили помежду си кръвопролитни, изтребителни войни. Да си припомним “Филипиките” на Демостен, оратора на Демократическата партия в Атина. Това са речи, произнесени срещу Филип Втори и неговата завоевателна политика спрямо гръцките полиси, половината от които той завладява с огън и меч. Александър, неговият син, продължава войната до пълното завоюване на гръцкия свят, след което организира похода на Изток за завладяването на света.

Нека да цитираме само една от речите на Демостен срещу македонския цар Филип Втори: “Македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, свободолюбие и култура.”“Всички привърженици на македонската партия, които уверяват атиняните в елинофилство на македонския варварин, са платени от него и с раздаване на македонски пари и измами подкупват нещастния и объркан атински демос”.

“В коварните замисли на македонеца не може да има никакво съмнение. Едничката цел, към чието осъществяване се стреми Филип, е ограбването на Елада, лишаването й от естествените й богатства, от търговски и стратегически пунктове. А за постигането на своите гнусни намерения Филип си служи с раздорите и несъгласията между самите елини.Като не говорим вече за Олинт, Метона и 32 града по крайбрежието на Тракия, които бяха унищожени с нечувана жестокост, като не говорим и за изтребването на фокийците. Той отне свободата и държавното устройство на градовете в Тесалия, като постави в качеството на тирани своите агенти в Евбея на такова близко разстояние от Атина.”2

След битката при Херонея в 338 г. пр. Е., където Филип Втори разбива обединените сили на гърците, идва краят на античният гръцки свят. Останалото го довършва Александър, преди да предприеме похода на Изток.Пита се: какви исторически, политически и морални основания може да има съвременна демократична Гърция да претендира, че тя е наследница на древна Македония и че тя може да се разпорежда с нейното наследство, включително и с това да разрешава или забранява използването на нейното име?

Историята не обича оценъчните съждения, както не обича условното наклонение, което започва с думичката “ако” (ако беше станало не това, а другото, което...). И с право, защото в противен случай тя като наука никога не би могла да се освободи от субективизма и субективния произвол в тълкуването на събитията. Но в случая, тъй като става дума за наследство и борба за неговото онаследяване, то оценката става задължителна.

В края на краищата каква е равносметката? С какво завършва делото на Филип Втори и Александър Велики? С разрушаването на прекрасния античен гръцки свят, който е дал на човечеството демокрацията, философията, точните науки като Евклидовата геометрия, физиката на Архимед, формалната логика на Аристотел; началата на еврейското изкуство и литература, Олимпийските игри, които и днес 2500 години по-късно вълнуват цялото човечество. Какво са оставили зад себе си Филип Втори и Александър Велики – войни, съпроводени с разрушаването на стотици градове, избиването на много повече хора и т. н. Затова ли наследство се борят демократична Гърция и демократична Македония.

Но да оставим митовете и легендите на мира и да говорим като трезви политици. Гърция би имала правото да иска смяната на името на Македония само в един единствен случай: ако бившата югославска република в името си беше включила по някакъв начин името на Гърция. Примерно “Нова Гърция”, “Горна Гърция”, тъй като Република Македония географски се намира по-нагоре към планините. Би могло също така да се нарече “Северна Гърция” или “Северозападна Гърция”. В този случай Република Гърция щеше да има пълното право с възмущение да протестира за заграбването на нейното име и да настоява пред международните съдилища нейната съседка да бъде осъдена за незаконната злоупотреба с името й. Какви основания има днешна Македония да отстоява конституционното си име като Република Македония? Първо, тя се намира на една част от древната македонска държава – Вардарска Македония, другите две части се намират на територията на съседните държави, съответно Пиринска Македония в България и Егейска Македония в Гърция.

Второ, като Република Македония тя е била съставна част на югославската федерация и с това име е просъществувала близо половин век.

Така че тя всъщност тя не сменя името си след разпада на федерацията, а го запазва. И, трето, тя се възползва от свещеното право на всеки народ сам да определя името на своята държава, стига да не се повтаря с името на друга страна.