Дадохме над 600 млн. да убием І-ІV АЕЦ блок, но още повече предстоят

Процедурата по демонтажа на четирите спрени блока е на финала си - почти целите машинни зали са почистени, каза Дилян Петров. Онова оборудване от тях, което е било в проектна годност и не е било облъчено, е продадено на търгове. Така например аварийни дизелови агрегати, които са работили едва 200 часа, вече са инсталирани в АЕЦ "Пакш". Унгарската централа проявява интерес и към друго основно оборудване от затворените блокове, допълни шефът на ДПРАО. По думите му досега предприятието е изкарало 15 млн. лв. от продажба на черни метали от блоковете, които са реализирани като скрап през Софийската стокова борса. Парите отиват за дейностите на държавното дружество.

След като малките реакторите са освободени от допълнителните елементи и са изпразнени от горивото, предстои тяхното нарязване. В момента се провежда процедура по търсене на компания, която да извърши тези дейности. Определена е шорт листа, от която на по-късен етап ще се избере изпълнителят.

Самото рязане на реакторите обаче ще започне най-рано след три години. Преди това те ще се изследват с 3D сканиране, за да се определи замърсяването им, което пък ще определи метода, по който ще стане нарязването. Намеренията на ДПРАО са са използва комбиниран подход и когато може - да се прилагат по-конвенционални методи, за да не се оскъпява много процесът, разчетен към момента на около 100 млн. евро.

В средата на 2017 г. трябва да заработят две нови съоръжения в АЕЦ "Козлодуй", които ще доведат до значително намаляване на обемите на получаваните средно и ниско активни ядрени отпадъци. Едното от тях е цехът за раздробяване на остатъците от малките блокове и тяхната дезактивация. Той струва 22 млн. евро. Другото е т.нар. Плазмотрон, чиято цена е 30 млн. евро, изпълнява се от испанската “Ибердрола” и белгийската “Белгопроцес” и беше застрашен от спиране на европарите заради неосигурено съфинансиране. В Плазмотрона ще се горят по-слабите РАО, за да се намали сто пъти обемът им преди погребването им в бъдещото национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци (НХРАО) за период от 300 години.